Задача пред 3-годишните: Да се научат да отстояват мнението си

„Боже, да не са ми сменили детето! Какво става с него?“ Може да чуете подобно оплакване от майки на 3-годишни хлапета.
Каква е причината за кризата при 3-годишните и как да се справим, разказва психоложката Людмила Петрановска.

„Кризата“ на 3-годишните

На практика така наречената „криза“ на 3-годишните може да започне още на 2 и да се проточи до четвъртата година. При някои пък тя завършва в съкратени срокове и приключва до няколко седмици. Всичко зависи от нервната система на детето.

Особеност на кризисния период е, че детето коренно променя поведението си. Става различно, реагира различно. Добре е родителите да помнят, че развитието не е плавно. Има спокойни периоди на натрупване и  периоди на кризи, които помагат за прехода към един нов етап и достигане на друго ниво. Тези промени стават както в психологичен аспект, така и във физиологичен план.

На 3 години детето се чувства толкова възрастно, колкото са и родителите му. То се променя и на външен вид – не изглежда като пухкавко и миличко бебе. Пропорциите на тялото му са като на голямо дете. 
И вече е достатъчно самостоятелно – може само да си вземе нещо за ядене, може да се облече както и с думи да изрази своите желания.
То придобива автономност и смята, че е равноправно с възрастните. Това доказва интересен експеримент.
Психолози попитали деца на различна възраст дали са малки или са големи.
На 3 години всички отговорили, че са големи. Докато 5-годишните твърдели, че са малки.

Това е така, защото 3-годишното искрено вярва, че като вземе тенджера, сложи вода и бърка с лъжицата, то наистина вари супа. Точно както го прави мама.
Докато 5-годишните вече умеят да правят сравнения и знаят разликата.

Не се разделя с родителите си без сълзи

Наистина това е изпитание не само за родителите, но и за детето.
Проблемът е в това, че то още не може да контролира емоциите си. Когато  е под въздействие на някакви силни чувства, не може да се справи: и плаче сърцераздирателно.

Детето е като малък вулкан – готово е всеки миг да изригне.
В същото време то мисли в перспектива – жаден съм, отивам в кухнята, за да помоля мама за чаша вода. А по пътя натам то си представя точно картината как това ще се случи.
Мама ще вземе жълтата чашка и ще налее вода, а пък тя взема бялата и му слага мляко или сок. За него това е неправилно. И е повод за плач и раздразнение.
За 3-годишното дете всичко трябва да се случва точно така, както то си го е представило.

Децата още не умеят да правят напук

Възрастните често преувеличават мотивите за детското поведение. На тях им се струва, че хлапето прави нещо напук, че иска да се налага и, че проявява агресия. Това обаче не е така.
На 3-годишното въобще не му е до възрастните, когато има емоционален изблик. То не може да погледне ситуацията с очите на възрастните и да разбере как може да си отмъсти или да постъпи напук. Подобно поведение може да се очаква при 5-годишните.

Малките капризничат несъзнателно. И е добре родителите да са наясно, че в този момент детето се променя към по-добро. Неговата личност постепенно се формира, а волята му се калява. И те не бива да се страхуват от тези емоционални изблици

Кризите на 3-годишното нямат никакво отношение към методите на възпитание Това е просто възрастова особеност.
И е добре да помнят: детето няма вечно да капризничи, затова и не бива да правят мрачни прогнози.
Добре е да съхранят спокойствие и да не нервничат – така ще е по-добре както за тях самите, така и за детето.
А при конфликт и сблъсък с волята на родителя, е важно какъв урок ще извлече детето за себе си.

Не е разумно майката непрекъснато да отстъпва, „за да не разстройва детето допълнително“ . То трябва да се научи да решава конфликтите, да разбере, че в живота има ситуации, когато мненията на хората не съвпадат.

Спорът не бива да е по-важен от отношенията

Има и още една крайност, до която родителите често стигат – да проявят насилие в желанието си да прекратят капризите на детето. Добре е да се запитат какъв извод ще си направи детето от подобна ситуация? Вероятно, че и то може да е грубо, жестоко, нетатктично.
Така че решете спора, без да нарушавате добрите си взаимоотношения. 

Проявите ли сила, децата чувстват заплаха. Възрастните хора могат да взаимодействат един с друг, без значение дали имат едни и същи възгледи и разбирания. Те знаят как да защитят своите интереси. 
Детето не знае и трябва да се научи. Нали не искате да възпитавате човек, които изтръпва пред мисълта да заяви своите желания и да отстоява своите интереси.

Задача на 3-годишното дете е да се научи да отстоява своето мнение, като запазва отношенията с околните. Този модел на поведение родителите са длъжни да изградят. Не да воюват с него, да му крещят и да го нагрубяват, че то иска едно или друго.
И, ако решат да му откажат, да го направят деликатно – с внимание към неговата личност и с уважение.

Източник: deti.mail.ru, адаптация Мона Василева