Такса „Дете“

Миналата година стана ясно, че ако имаш деца и влезеш в определено заведение в Стара Загора, ще трябва да си платиш едни 50 % отгоре върху сметката именно заради лукса да имаш поколение.

Всъщност, не, не съм права. Ще си платиш тези 50 % (или минимум 20 лева, както е отбелязано в менюто), ако твоето поколение се държи непристойно, каквото и да означава това, когато говорим за деца.

Съвсем скоро пък стана ясно, че Комисията за защита от дискриминация не е видяла нищо дискриминационно в това. Нещо повече: с решението си тя подкрепя и позицията на Сдружението на ресторантьорите в Стара Загора, обявена в началото на тази година.

Ето и част от нея: „Така широко обсъжданата такса е такса не за присъствие, а за неподходящо поведение, която до момента не е и изискана от нито един от посетителите. Децата и родителите не са дискриминирани.

Става въпрос за опит за превенция и налагане на утвърдена ценностна норма, за да не са в същия смисъл дискриминирани останалите посетители. В Стара Загора има повече от 10 заведения с нормален достъп, където има детски кътове.

Категорични сме, че в заведения без такива не може да се очаква сервитьорите да са аниматори, а отговорността за здравето на децата да се разделя между родители и персонал.“

От така споделената позиция стават ясни няколко неща:

Първо разбираме, че таксата е за „неподходящо поведение“, но никъде не е разписано какво, аджеба, се включва в това мистично словосъчетание.

Неподходящо, например, може да е това, че детето е дюстабан и ходи малко навътре, което пък да се окаже абсолютно нелицеприятно за софистицираната клиентела; или пък има сини очи и гледа с тях (какво нахалство?!) и някой реши, че трябва да си лее куршум против уроки и страх; или, не дай си Боже, говори свързано, задава въпроси и дори може само да си поръча на сервитьора (какво да го правиш такова...).

Други неудобства, които могат да настъпят от наличието на деца на тая земя, са и често срещаните при тези индивиди плач, смях, подсмърчане, тичане, дишане. Но! Те са абсолютно отстраними: няма дете – няма проблем.

Веднага след това ни се разкрива, че всъщност ресторантьорите в Стара Загора се опитват да установят „ценностна норма“, която цели да ограничи достъпа на родители с деца в определени заведения, за да не са „дискриминирани“ (?!) останалите посетители. Тука вече няма какво да кажем.

Разбира се, че е много по-неприятно да ти се мотат някакви деца наоколо, отколкото тихо и кротко да си обслужваш анцужната младеж, „елита“ на града или някоя и друга восъчна статуя, придружаваща същия този елит, която няма много претенции, заема малко място и, за разлика от децата, не издава никакви звуци.

Като някакво небесно снизхождение и една своеобразна епифания идва и третата много важна точка: хората, живеещи в Стара Загора и позволили си да се плодят, имат бол място да си разхождат поколението - „повече от 10 заведения с нормален достъп, където има детски кътове“.

Разбрахте ли, нахални родители с още по-нахални деца: в заведенията, в които няма детски кътове, сервитьорите не са аниматори! Следващият път питайте дали в заведенията, в които има, сервитьорите СА аниматори. Може и да ви излезе късмета и да захвърлите отрочетата на грижите на останалите, и без друго знаем, че само за това си мечтаете.

Толкова се радвам, че нямам дете, че не мога да го опиша. Никой не ме гледа с отегчение през прозореца на колата си, докато имам наглостта да бутам количката по някоя пешеходна пътека. Нито едно заведение не ме таксува отгоре, защото съм отишла с децата си там. На никого не се налага да ме пуска място напред на опашката в магазина или да ми освобождава седалка в градския транспорт, защото най-нахално и безотговорно съм си взела детенцето с мен. Изобщо, животът без деца е приказен и, както става все по-ясно, у нас се превръща в „утвърдена ценностна норма“. Да живее България!

Елисавета Цалова