6 стъпки, преди да се скарате на детето

Да възпитаваш, без да забраняваше и наказваш, е трудно. Всички родители опитват да направят баланс между поощренията и наказанията, но често дори за възрастните е сложно да са напълно обективни.

Какви въпроси трябва да си зададем, преди да се караме на детето. Списъкът дава woman.rambler.ru.

1. Преценявате ли добре възрастта на вашето дете?
От детето очакваме да се държи като възрастен. „Толкова ли е трудно да почакаш малко?“ Това е обичайна реплика на изнервените майки. А всъщност за малкото дете действително е трудно да чака, при това – търпеливо. Неговата физиология и нервна система просто не му позволяват дълго време да стои на едно място.

За деца в предучилищна възраст е сложно да се справят с прогнозирането – те не са в състояние постоянно и целенасочено да направят нещо сериозно, само защото ще е от полза за тях в далечното бъдеще. Точно по тази причина импулсивните им действия и желания вземат връх.
Волята се формира към 9-11- годишна възраст и тогава детето по-лесно възприема наложените правила на поведение.

2. Оценявате ли ситуацията като цяло?
Отчитате ли състоянието на детето? Възможно е то да капризничи, защото е уморено, гладно, да иска да спи или пък да е уплашено. Преди да му се скарате, анализирайте ситуацията като цяло – обмислете всичко, което се е случило през деня.

3. Съобразявате ли се с желанията на детето?
Отнасяте ли се с внимание и уважение към нуждите на своето дете? Възможно е да сте убедени, че то е още много малко, за да се съобразявате с неговите желания. Това е грешка.
Още от най-ранна възраст трябва да обсъждаме и да говорим за мислите, чувствата и потребностите на детето и да проявяваме към тях внимание и нужното уважение.

Опитайте се да погледнете на проблема през очите на детето. Това ще ви помогне по-добре да го разберете и да намерите компромисно решение.

4. Не прехвърляте ли върху него лошото си настроение ?

Може би сте уморена и разстроена, а детето нищо толкова ужасно не е направило?
Често вдигаме скандали на детето, просто защото ние сме недоспали, уморени и останали без сили. По-добре е честно да признаете: „Аз съм малко разстроена и уморена. Моля те, дай ми малко време, за да си почина. И след това ще си поиграем/ще се разходим/ще отидем на кино.“

Ако сте много преуморена и въобще не чувствате сили за каквото и да е, измислете нещо неангажиращо - погледайте заедно анимационни филми, а по-късно преминете към обсъждане на по-сериозни въпроси.

5. Не прехвърляте ли своята отговорност върху детето?
Вероятно нещо сте забравили или пък не сте догледали, а за последиците вините детето. Старайте се да избягвате такива ситуации.
Хлапето още не може да носи отговорност за собствените си постъпки. То може да е непоследователно, да постъпва нелогично или дори неразумно. Задача на възрастните е да следят детето да не се нарани и въобще как се справя – дали се е облякъл правилно, дали не играе с опасни предмети и така нататък.

6. Не сте ли прекомерно тревожна?
Не пренасяте ли върху детето своите лични страхове? Не го плашите твърде много, преувеличавайки опасностите, които го дебнат навсякъде?
„Не си играй с камъните, че са страшно мръсни!“, „Не виси от катерушката с главата надолу ще паднеш!“ , „Не пипай котката на съседа, ще се заразиш!“, „Не гали кучето, ще те ухапе!“... този списък може да бъде продължен.

Истина е, че хлапето може да падне, да се изцапа и да се нарани ... По-разумно е да го подготвите как да се справя с различните ситуации, а не само да викате и да го плашите.
Пипало е мръсни предмети или е играло в калта, избършете ръцете му с влажни кърпички. А щом се прибере от разходка, директно да влезе в банята и да се измие хубаво със сапун.
Ако иска да погали чужда куче, нека първо поиска разрешение от стопанина му.

Помолете детето да запомни правилата, а после му напомняйте какво да направи. Това е далеч по-ефективно, отколкото непрекъснато да сипете забележки и да викате по него.

Мона Василева