Какво да правим, ако мама и татко имат различно разбиране за възпитанието

Не сте съгласни с възпитателните методи по отношение на децата от страна на вашата половинка? За това какво да правим в подобен случай, разказва психологът Наталия Фесенко.
Два са основните въпроса, на които отговаря този текст:
- Какво да правим, ако в семейството майката и бащата имат различни възгледи за възпитанието на малкото?
- Какво да правим, ако тези възгледи се прилагат от бивши съпрузи?

За хармоничното развитие на детето е необходимо то да се чувства като част от здраво и хармонично семейство, в което има към кого да се обърне за помощ, винаги ще му и подскажат какво да прави и то ще ползва поведението на родителите си като ориентир за собственото си.  
Важно е за родителите да бъдат естествени и искрени в своето поведение в кръга на близките – роднини или приятели. И не по-малко важно е детето от малко да чувства единство и любов в семейството и по-малко да е свидетел на сцени на разногласия между родителите.
Защото всичко, което вижда около себе си, гради основите на бъдещата личност, особено в годините (между 4 и 9), когато се формира критичното мислене на детето.

Различни възгледи за възпитанието

От самото раждане на малкото родителите трябва да изглеждат като един отбор, където всеки дава своя принос за семейството и изпълнява своята функция - всички са важни и трябва да се слушат еднакво.
Бащата винаги има отговор на всеки невероятен или неловък въпрос – защо небето е синьо, защо самолетът лети, какво да правиш, ако харесваш момиче. И таткото дава прям и кратък отговор. Що се отнася до майката, то на нея дори няма нужда да се задават въпроси: тя чувства, когато детето е обезпокоено от нещо. С нея може да се поговори, когато го мъчат душевни тревоги. Майката успокоява с най-нужните думи. Все пак тя е духовният център на семейството.

Важно е детето да вижда, че родителите се уважават един друг, че са едно цяло. Не само се обичат като мъж и жена, но са и верни приятели, готови да си помагат в трудни моменти, да се подкрепят. Затова е важно не само да помагате на детето да реши собствените си проблеми, но и да показвате как мама помага на татко с решението на негов проблем и обратното.
Тогава детето ще уважава членовете на семейството си, приятелите си, а в бъдеще и своята половинка.
Уви, в наши дни често се среща разделение на родителите на добро и лошо ченге – бащата обикновено играе доброто, защото разрешава тайно от мама да се пие газирано и да се хапва чипс, а на по-голямото дете – да шофира. Ако мама разбере за тайната, ще се притесни и ще се кара.

Именно поради подобни семейни модели у детето се насажда стереотипа, че мама, което означава и всички момичета, може да бъде лъгана и от нея да се скриват „мъжките работи“. Заради този модел детето започва да разделя родителите на любими и нелюбими. Мама не разрешава да се играе до късно вечерта, а таткото намига и дава пари за сладолед. Или обратното. Но задачата на грамотните родители е да покажат на детето, че всички решения в семейството се взимат и от двамата.

А какво да правим, ако родителите сами не могат да стигнат до решение? Ако мама смята, че 14-годишната й дъщеря не трябва да излиза вечерта със съученици, а таткото няма нищо против?

Изход има

Трябва да поговорите и да стигнете до компромис. 
Всяка страна трябва спокойно и без емоции да обясни позицията си. И при това да не забравяте, че детето може да чуе всичко. Ако то види, че родителите му се карат, неволно приема това за своя вина: „Те се разправят заради мен, значи нанасям вреда, аз съм лош.“
Ако до компромис не може да стигнете дори посредством спокоен разговор, то може да прибегнете до помощта на самото дете. С прости въпроси може да направите така, че то само да стигне до необходимия извод. Например:
– Мария, защо с татко трябва да ти разрешим да излезеш с Петър?
– Защото така искам.
– Защо искаш?
– Защото го харесвам и с него ми е интересно.
– Как мислиш, защо тогава мама не те пуска? Вероятно тя прекрасно те разбира, все пак и тя е била на твоите години.
– Защото се притеснява.
– Защо се притеснява?
– Защото ще е тъмно и тя не познава това момче.
– Ти искаш ли мама да се притеснява?
– Не.
– Какво можеш да направиш, за да не се тревожи за теб?
– Мога да й разкажа за Петър, тя ще разбере, че той е мил и добър, и мога да й дам телефонния му номер.
Таткото може и сам да позвъни на Петър като го помоли по мъжки да му обещае, че ще доведе Мария вкъщи точно в девет.

Във всеки конфликт между родителите е важно само едно – благополучието и щастието на детето и на цялото семейство. Дори родителите да имат различни възгледи върху ситуацията, то целта е обща – да възпитат хармонична личност. А за да се осъществи тази цел, трябва да се работи в екип.

Когато родителите са разведени

Детето, което първо слуша от майка си едно, а след това звъни баща му и казва: „Не слушай майка си, чуй каквото ти говоря аз“, а след това от майката: „Защо не ме послуша? Попита ме какво да правиш и аз ти дадох съвет“, възниква определен дисонанс. Неразбиране. Кой е прав, кой е виновен? Кого да слушам? Кой е добър, кой е лош? Какво искат от мен? Как трябва да постъпя? Тогава става обидно на родителите и неловко за детето.

Но подобни ситуации по-често касаят големите деца, които вече имат свое критическо мислене. Ако хлапето е малко, то тези въпроси стоят по остро. Татко смята, че 6-годишната му дъщеря трябва да ходи на карате, а мама иска тя да ходи на балет. Обикновено решението се взима от страна на родителя, с който живее детето. Обикновено това е мама. Но ако бащата сериозно участва във възпитателния процес и настоява за нещо, то тогава пътя за решението на конфликта е разговор между двамата и като следваща стъпка – разговор и с детето.

Ако родителите принципно не говорят един с друг, то тогава са длъжни по отделно да поговорят с детето и да се постараят самостоятелно да го водят към правилния избор. Най-важното за всеки родител в подобна ситуация е ясно да разбере, че освен неговата позиция може да съществува съвсем противоположна. И да умее грамотно да действа в такава ситуация.

Тоест разведените родители не трябва да се намесват помежду си и да налагат на детето собствените си ценности, но от своя страна не бива да бъдат и прекалено назидателни. Ако у родителите има възможност да обсъдят възпитанието на общото си дете, то това е страхотно, ако ли не, то е важно да приемат факта, че техният принос в развитието на детето не трябва да унищожава приноса на другия родител.
За съжаление, не всички родители разбират, че дори и да са в развод, то преди всичко остават един отбор, който има обща задача – да възпита добър, умен и порядъчен човек.

Източник: letidor.ru