А ти #RadostnaMama ли си? 

Аз съм Радостна мама, а допреди 2 години бях само радостна. Автор съм на две книги, занимавам се с организиране на специализирани събития за маркетинг и реклама, а през последните 3 години успях да се омъжа и да родя две деца - Боян на 2.5 г. и Деян на 6 месеца.

Малко, преди да се роди Деян, се замислих, че последните две години и в следващите две ще се занимвам активно с деца и техните забавления. Помислих си от къде и какво чета аз за тях и какъв тип информация би ми била много полезна, но липсва.

Така дойде идеята да стана радостна мама със собствен блог. Малко по-късно създадох и група във Facebook, която се казва „Събития за деца от 0 до 3 години“, тъй като постоянно търся такива за бебета и малки деца, а и вече съм посетила доста от тях.

Задвижих социалните си профили и най-вече - Instagram, където виждам голям потенциал и откъдето получавам повечето предложения за партньорства.

Синовете ми Боян и Деян са доста будни деца: единият непрекъснато говори и катери нещо, хвърля топка или тича нанякъде, докато другият не иска да стои и час вкъщи, не иска в количка и винаги трябва да има специално внимание и забавление за него.

Така се оказах с едно активно дете в ясла и с едно претенциозно бебе на ръце.

С малкия сме постоянно навън, по заведения и молове, рядко по паркове, но почти винаги с телефон в ръка. Пиша текстове, снимам, обработвам, изобщо активна дейност кипи покрай децата и блога. 

Преди да родя Боян, изчетох много книги за бременност, за малкото бебе, за битовизми и всякакви физически аспекти на отглеждането. Преди Деян обаче се посветих на книги за отглеждане и поведението на малките свърхактивни деца.

Предпочитам американски книги, педиатри и психолози, но чета френски, руски и понякога български. Обикновено разчитам на книги и приложения и почти никога не отварям форуми. За себе си разбрах, че не им се доверявам и в повечето пъти съм скептична към тях и коментарите.

Предпочитам доказани сайтове с професионални мнения, дори те да се различват от моето собствено.

Със съпруга ми се доста либерални в отглеждането на синовете ни. Стремим се да ги възприемаме като личности още от раждането им, да уважаваме желанията им, дори, когато самите ние сме изморени или смятаме, че онова, което искат, не е приемливо.

Радостина и Стефан Христови с момчетата Боян и Деян, снимка: личен архив

И двамата сме против всякакво физическо вмешателство в света на децата - никакви удари по никакъв повод. Няма дупе, няма шамари, няма дори заплахи за бой. За мен това е недопустимо и не стои на дневен ред на този етап от възрастта им. Силно и искрено се надявам и за бъдеще да остане така, но родителството е сложна задача и понякога се допускат непростими грешки. Има една приказка: “Когато ръката се отпусне да удари, после става лесно”. Самоконтролът и желанието за комуникация са свърхважни. 

Не мога да кажа, че е трудно да се гледат две деца с разлика под 2 години, защото почти никога не ми се налага да оставам сама с тях. Но ако се случи, вярвам, че ще бъде наистина напрегнато.

Въпреки че, когато Боян е у дома, Деян се гледа в пъти по-лесно, завладян от игрите на батко си. Постоянно имам помощници, а баща им ги гледа наравно с мен, че дори и повече на моменти. 

Радостта от майчинството е неописуема, но не само, защото имаш дете, а най-вече заради времето и пространството, които можеш да организираш и контролираш. Лично аз прекравам майчинството си по магазини, разходки и срещи с приятелки, за това вероятно съм толкова радостна.

А когато вечер Боян се прибере и започне да ми обяснява кое как трябва да направя, се заливам от удоволствие и гордост. Несравнимо е да имаш възможност да се радваш на децата си без стрес и неприятни мисли. 

И все пак, има напрегнати моменти, когато двамата плачат неутешимо, мразят да пътуват и откачат в колата дори на най-кратки разстояния, будят се нощем и всеки иска своето, но за радост рядко точно в една и съща минута.

Работата по блога ми дава възможност да съм суперинформирана за моите деца, да ги водя на готини събития и да съм винаги в час какво още можем да правим заедно. Запознавам се с други майки онлайн и офлайн и винаги ме обогатяват с техния опит и знания.

Изграждам общност от радостни майки, която е и моя кауза, защото след раждане често жените изпадат в депресия, после идват трудните нощи и дни, после отглеждането и разминаването между очакване и случване. Имам за цел да радвам майките, а и целите семейства, защото радостна мама прави цялата къща щастлива и спокойна. 

Целта на блога е да расте с децата ми, да се развива спрямо техните нужди и всекидневние и така да сме в практическа полза на родителите от ден 1, та чак до студенти, а защо не и след това :) 

Бих искала да изградя качествени партньорства в полза на добрата информираност на родителите, на радостното им настроение, а така да стигнем и до усмивките на децата им. 

Всеки ден срещам майки и питам: А ти #RadostnaMama ли си? 
Отговорът им е определящ за бъдещето на децата ни. 

Радостина Христова