Близо един от всеки трима родители споделя, че неговото дете е преживяло насилие от връстник или по-малко дете

В месеца, посветен на осведомеността за насилието над деца, на дискусионно събитие под мотото „[НЕ]ПОПРАВИМОТО: в очакване на работещи решения“ представители на българските институции, неправителствения сектор, експерти и медии се запознаха с подробните данни и изводи от националното представително проучване за нагласите на българите към насилието над и сред деца, проведено от фондация „Лъчезар Цоцорков“ (организатор на срещата) в сътрудничество с изследователска агенция ЕСТАТ.

Събитието бе официално открито от омбудсмана на Република България Велислава Делчева. Проблематиката на втория етап от проучването бе обсъдена в два дискусионни панела, в които участваха министърът на правосъдието Георги Георгиев, Наталия Михалевска, заместник-министър на образованието и науката, Иван Кръстев, заместник-министър на труда и социалната политика, Ивайла Касърова, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, Татяна Предова, експерт към дирекция „Приобщаващо образование“ на МОН, психолози, обучители и медиатори.

„Като общество трябва да формираме нулева толерантност към насилието и тормоза и да не го приемаме като нормално, неизбежно или част от израстването. Промяната може да бъде постигната само с подкрепата на всеки един от нас“, каза Велислава Делчева, омбудсман на Република България. „Събитие като днешното дава нова практическа насоченост на работа на органите за закрила в защита правата и интересите на децата, защото те адресират пътя на обществените нагласи и мерките за тяхната проява. Децата разчитат на възрастните, институциите и обществото да ги защитят в тежките моменти“, допълни още тя.

Министърът на правосъдието Георги Георгиев благодари на както на фондация „Лъчезар Цоцорков“ за сътрудничеството, така и  на Национална мрежа за децата и ефективната работа на Националния институт на правосъдието, които подпомогнаха присъединяването ни към механизма Inspire. „Заявявам категоричния ангажимент на държавата за подготовката на адекватна законодателна уредба, което би било възможно чрез провеждането именно на такъв задълбочен експертен дебат с участието на всички институции“, каза той и допълни: „В рамките на работната група за изработка на законопроекта за детското правосъдие работим много интензивно с представители на фондацията, с всички важни и допринасящи с усилията си за подобряване на средата неправителствени организации, но и с всички български институции.“ По думите му именно това е формулата, която ще даде отговор на въпроса какъв да бъде моделът на работа.

Резултатите от проучването показват изключително тревожен факт – все още голяма част от българите считат, че децата сами провокират насилието над себе си. Запитани директно дали според тях децата, жертва на насилие, сами са си виновни, положително отговарят близо 15% от респондентите, което води до прехвърляне на вина и отговорност върху жертвите. 

Този въпрос бе засегнат и от зам.-министъра на труда и социалната политика Иван Кръстев. „Склонността за прехвърляне на отговорността към децата е нещо, което ме притеснява. Малцинствата са много по-склонни да бъдат жертва на насилие, а не извършители, и имаме един стереотип, с който обществото трябва да се бори“, посочи той. „В изследването социално-икономическото положение стои на последно място като фактор за насилие, а статистически огромна част от случаите са именно в семейства в изключително тежко социално-икономическо положение.“ Според него показател за влошаването на нещата по отношение на насилието в семейството е именно фактът, че хората до 35 години заявяват, че са изпитвали повече насилие като деца, отколкото онези, които са над 55 години. „Ако не са виновни децата, са виновни родителите... Това е повторение на грешките. Когато родителите имат нужда от подкрепа, ние като общество трябва да сме там“, допълни зам.-министър Кръстев.

„Резултатите от проучването ни изискват старта на незабавен обществен разговор, който вместо да сочи виновни с пръст, обединява и трасира пътя за съвместна работа с конкретни стъпки и решения. Децата не могат да бъдат национален приоритет само на думи или в документи и стратегии. Още първата част на проучването ни показа, че 75% от българските граждани определят насилието над и сред деца като един от най-наболелите и важни проблеми у нас, а 58% считат, че това явление създава несигурна среда за всички деца. В търсене на причините за насилието проучването установи, че близо 80% от анкетираните виждат неговия генезис в семейството“, коментира Мариета Гечева, директор програма „Закрила на деца“ във фондация „Лъчезар Цоцорков“.

Графика: фондация „Лъчезар Цоцорков“

Проучването свидетелства за сериозен напредък на обществото по отношение на „традиционните“ методи на възпитание чрез физическо наказание: 61% от българите са против прилагането на физическо наказание от родители. Анкетираните преобладаващо (66%) вече поставят разговорите и разясняването над наказанията. Доминира мнението, че непоправимо „лоши“ деца има, но са изключение, а 22% считат, че няма „непоправимо лоши“ деца и виждат шанс за всяко дете. Значителен дял подкрепят комплексни мерки срещу насилието над и сред деца, които включват работа както с децата, така и с родителите, и се застъпват за ясна законодателна рамка, подкрепящи обучения и по-добра институционална координация в търсенето на решения.

Според Наталия Михалевска, заместник-министър на образованието и науката, всеки учител трябва да бъде подготвен да разговаря с децата и семействата, без да чака ресурсен учител или специалист и че това е ключът към подкрепата. „Агресията е следствие на проблемите — моделите на несправедливост, на пренебрежение, на подигравка раждат агресията“, посочи тя.

По време на събитието Ивайла Касърова, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, посочи, че „за да получи едно дете и едно семейство адекватна помощ, всички системи – социална, образователна, здравна – трябва да работят синхронно. А това все още не се случва. Трябва да говорим повече за превенцията.“

В дискусионния панел, посветен на системните предизвикателства и необходимостта от конкретни промени, психологът към Превантивно-информационен център по зависимости – гр. Плевен и училищен психолог Цветомир Стефанов изтъкна: „Фактът, че децата са пред екрана много повече, отколкото са в училище или семейството, води до тежки изменения в взаимоотношенията и личностното им развитие. До младите хора трябва да стигне посланието, че те не са зрители - те са участници в живота си.“

Антоанета Матеева, специалист по клинична социална работа, супервайзор и обучител на специалисти и междуинституционални екипи за работа с деца към Нов български университет, подчерта, че подготовката на специалистите да разпознават ранните сигнали на насилие и да работят с деца - както жертви, така и извършители - е нова и критично важна сфера.

По време на дискусията Екатерина Велева, директор на фондация „П.У.Л.С.“, отбеляза, че данните за случаите на насилие, събирани от различните институции, често се разминават. „Имаме нужда от единен регистър, за да знаем реалната картина“, призова тя. И допълни: „Едно от най-важните неща е наистина да поставим детето в центъра - не като формалност, а като реално участие и глас за това кое е най-добро за него.“

Резултатите от проучването на фондация „Лъчезар Цоцорков“ показват, че преживяваме социалната си среда като изпълнена със заплаха и несигурност. Българите свързват проблема с повишена престъпност, несигурна среда за децата, като изключително значима е връзката, която анкетираните правят, а именно, че насилието над и сред деца води до негативни последствия за психичното здраве на поколенията.

„Aко искаме бъдещето на децата ни да бъде по-добро, трябва да поставим в центъра три неща: споделена отговорност, силна координация между институциите и последователни и целенасочени политики, които поставят в центъра добруването на детето, но зачитат и системата от възрастни около него“, изтъкна в края на събитието  Мариета Гечева.