Национална мрежа за децата събра деца, политици и образователни експерти

Национална мрежа за децата и младежка мрежа „Мегафон“ събраха деца, политици, представители на институции и образователни експерти на кръгла маса на тема „Гражданско участие на децата“.

Събитието изследва гражданския активизъм на децата в различни сфери на обществения живот с фокус върху образованието. Кръглата маса беше модерирана изцяло от младежи и така се чуха автентичния глас, мненията и идеите на младите хора.

Форматът „Световно кафене“ даде възможност да бъдат изразени различни гледни точки по въпроса „Как гласът на децата да бъде чут и взет предвид“.

„Често се случва да нямаме глас в училище, а дейностите, които планират ученическите съвети, да бъдат отказвани от ръководството без аргументи. Смятаме, че трябва да имаме избор и мнение за нещата, с които да се занимаваме“, каза Тиана от „Мегафон“. „Често сме критикувани, че не правим нещата така, както очакват възрастните, а всъщност, имаме нужда от обратна връзка и подкрепа“, допълни тя.

Часовете по гражданско образование трябва да започват по-рано от 11 клас, да са повече и по-пълноценни, те са една от възможностите за формиране на политическа грамотност, на мнение и на участие, смятат младежите. Когато се взимат решения в политиките за образование да се прави допитване до децата с анкети и консултации, поискаха още участниците в дискусията и отбелязаха, че и самите млади хора трябва да бъдат по-активни. „Темата за правото на глас не се чува достатъчно в училище - смята се, че сме прекалено малки, нямаме зрялост, а в същото време имаме право да гласуваме – това е противоречие“, казват младите хора.

Как гласът на децата да бъде чут и възприет в класната стая? По тази тема бяха споделени множество интересни предложения като например да има кутия за идеи в класната стая, лидер на класа да изслушва, обобщава и изразява мнението на съучениците си, да има съвет на класа и екип, който отговаря за детското участие, да се правят анонимни анкети и гласувания по важни решения, децата да участват в създаването на училищните правила. Кабинетът на директорите трябва да бъде отворен за учениците, а самият директор редовно да влиза в часовете на класа, за да чуе проблемите от първо лице, предлагат още децата. Всички се съгласиха, че учениците трябва да имат възможност да участват в педагогическите съвети.

Младежите от мрежа Мегафон смятат също, че е задължително в Народното събрание да има специална Комисия за децата, младежта и семейството, а към нея да има обществен съвет от деца и млади хора. Трябва да бъдат използвани повече комуникационни канали - изложби, събития, детска телевизия, с които идеите и мнението на децата да достигат до цялото общество. Вместо децата да отиват при политиците, политиците да отиват при тях на място в училищата и младежките структури, предложиха участниците в кръглата маса.

„Начинът да разберем дали едно общество възприема децата като хора и личности, е да проверим  дали чува техния глас“, каза Мария Брестничка от Национална мрежа за децата. В политиките за образование, за здравеопазване, за подкрепа на семейството, децата са само обект на въздействие и рядко чуваме мнението им. Събрахме се, за да обсъдим точно това - правим ли така, че децата да са готови да споделят мнение и да участват; създаваме ли пространство за това; и най-важното – как показваме, че мнението им е взето предвид.

„В предизборна обстановка отново анализирахме програмите на политическите партии. В нито една от тях няма формулировка „детско участие“, а това е хоризонтална политика, която трябва да присъства навсякъде. Добрата новина за нас от НМД, които от години се борим за това, е, че все пак децата са все по-видими в програмите на партиите“, отбеляза Мария Брестничка. 

Георги Еленков от проектния екип представи мащабното изследване и доклад по темата за детското и младежкото участие, направени в изпълнение на проект „Гражданско участие на децата – актуални политики и законодателство“. Сред проблемите пред детското участие, идентифицирани в проектното проучване, са липсата на действаща стратегия за детето, трайните пропуски в информираността и капацитета на деца в риск от бедност и маргинализиране, неразбиране от специалистите, работещи с деца, на смисъла на гражданското образование и детското участие и много други. В проектния доклад са систематизирани добри практики и модели от няколко държави, както и идеи за пренасянето на тези модели към българската нормативна и институционална среда.

Водещ на събитието беше изявеният младежки активист Кристиян Юлзари. „Аз, като млад човек, често задавам въпроси на институции, но не винаги получавам отговори -  не спирайте да задавате въпроси, дори когато ви се затварят врати и телефони. Ние не сме само бъдещето, ние сме настоящето“, каза той.