В багажа за плажа: Нов роман от авторката на „Малката книжарничка край Сена”

„Малкият парфюмериен магазин близо до „Шанз-Елизе” е чудесно четиво за лятото, твърдят издателите от „Сиела” и ще им се доверим. Защото за феновете на Ребека Рейзин, а те са милиони по света, е доста любопитно какво следва след тъгуващата Сара, която отиде в Париж, за да (пре)открие любовта в „Малката книжарничка край Сена”, и след като мнителната Анук се впусна в разследване на кражби на ценни предмети в „Малкият антикварен магазин под Айфеловата кула”.

Третата героиня на британската писателка е американка и повелителка на ароматите. Дел се впуска из улиците на Париж, където ненадейно – че как иначе, среща любовта.

Дел умее да създава неповторими аромати, да улавя сладостта на света и на емоциите, докосващи сетивата и, за разлика от мнозина специалисти, тя е почти самоук парфюмерист. Занаятът ѝ е предаден от нейната баба като ценно семейно наследство. В града на любовта тя ще се изправи пред предизвикателства, за които не е и сънувала, като особено привлекателния и тайнствен собственик на Leclére Parfumerie.

Откъс:

– Ето че се срещаме отново – каза той с неразгадаемо изражение.

Господи, дали през цялото време е знаел коя съм? Усе­щах усмивката си малко по-вдървена, но насилих устните си да се извият, по дяволите. Лицето му беше на няколко сантиметра от моето и усещах нотката на маракуя в аромата на чай в дъха му, ментата на шампоана в косата му, свежия, леко тръпчив мирис на „Осеана“. Но гневът ми се втурна през мен и това затрудняваше мисленето ми. Ако знаеше коя съм, не трябваше ли да ми каже? А не да седи и да ме слуша как се оплаквам! Защо би направил такова нещо?

– Срещаме се, да – отговорих аз, опитвайки се неуспеш­но да прикрия враждебността в гласа си.

Катрин сигурно бе усетила, че имам някакво предим­ство, защото Себастиен бе съсредоточил върху мен цялото си внимание, така че тя се приближи и застана точно пред мен, като ме остави отчасти скрита зад нея. При създалите се обстоятелства това сигурно беше за добро. Умът ми се блъскаше да си спомни какво му бях доверила предишната вечер. Бях ли споменала нещо за семейство Леклер? Сърце­то ми заби тревожно. Не, бях внимавала, а се бях наливала с вино, сякаш е вода! Не такова начало си бях представяла!

– Много ми е приятно да се запознаем – каза Катрин и подаде изящната си ръка.

Аз си наложих да не извъртя очи при внезапната промя­на в английската роза, чиято кожа порозовя и в гласа ѝ про­звучаха медени нотки. Сериозно ли? Срещу това ли бях из­правена? Всички ли щяха да припадат в негово присъствие? Добре де, беше красавец, но поне присъствието му отклони вниманието от мен. Измъкнах се съвсем незабелязано, но той ме хвана за лакътя и ме върна обратно. По дяволите.

Наложих си да го погледна гневно. Отблизо се вижда­ше, че има същите добри очи като баща си. Същата потайна усмивка. Как е възможно да съм пропуснала това? Майко мила...

Защо снощи беше скрил кой е? Внезапно ме обзе чув­ството, че не мога да имам доверие и на него. Може да са ми скроили капан нарочно, за да видят как ще реагирам... Не, не можеше да е вярно. Себастиен беше пропуснал партито за добре дошли и очевидно за това намекваше, когато се бяхме срещнали предишната вечер. Просто беше лош късмет, че непрекъснато му се изпречвах на пътя. Но той знаеше името ми, а съм сигурна, че не му го бях казвала! Това очевидно не беше случайност, този човек знаеше, че съм участничка в конкурса, и се правеше на глупак, но каква беше причината? Той отново ме погледна изпитателно и на лицето му се по­яви загриженост.

– Добре ли сте?

– Да.

Катрин се извиси над мен, цялата в любезни усмивки.

– Изглеждаш малко бледа, Дел.

Присвих очи. Бледа, да, разбира се.

– Добре съм, благодаря – отговорих кратко аз.

Когато той отново взе ръката ми, докосването изпрати искри на желание през мен. Сърцето ми не беше ли разбра­ло посланието, че съм гневна? И какво като беше красив? Милиони мъже бяха красиви. Голяма работа. Ъх, но сърцето ми имаше други идеи и танцуваше в гърдите ми, сякаш това беше някакво празненство, след като очевидно не беше. Ре­ших, че парфюмът му ми е взел ума. Никога не бях срещала мъж, който ме интригуваше толкова, и си казах, че не той, а просто неговият eau de parfum го правеше толкова желан, доказателство, че всеки трябва да инвестира в качествен аромат.

– Трябва ми вода...

Не правеха ли точно това във филмите? Обаче, честно, как можеше да помогне водата в момент като този? Но така си спечелих малко време да събера мислите си, които из­глеждаха повече като мисли на близначката ми, и за един безумен момент се зачудих дали не е намерила начин да кон­тролира ума ми. Можех да го допусна за нея, хитрушата.

В този миг разбрах съвета на баба ми за влюбването на различен език. И всичкото ѝ нелепо бърборене за езика на любовта! Как беше на френски да се влюбиш... Как се казва обичам те?

Je t’aime. Je t’ai…

Той сложи ръка на главата ми. Това нещо френско ли беше? Започнах да се боря с объркването, гнева си и с факта, че из­веднъж беше станало дяволски горещо. Какво ставаше с мен?

– Ти си tres гореща, Дел.

Комплиментът ме изненада. И той самият беше доста горещ.

– Аз... ъм, оценявам това, което казвате, но не е ли по някакъв начин конфликт на интереси?

Той се намръщи и две линии нарушиха идеалната симе­трия на чертите му.

– Pardon?

– Ами, вие сте собственикът на парфюмерията, а аз съм тук, за да победя...

– И какво общо има това с внезапната ти... треска? – прекъсна ме той с присвити очи.

Треска? О, Господи!

Исках да умра. Той нямаше предвид гореща в смисъл привлекателна, а искаше да каже гореща в смисъл с темпе­ратура. Трябваше да направя нещо, и то бързо.

– Грешката е моя – казах високомерно аз. – Заради тем­пературата се чувствам объркана.

В ъгълчетата на устните му се появи усмивка, сякаш той разбираше точно какво бях намекнала. Искаше ми се да си зашлевя един шамар, но се задоволих мълчаливо да ругая онази част от себе си, която бе направила такава огромна грешка. Това дали не беше някаква болест при пътуване, която едва сега ме застигаше?

– Катрин, ще донесете ли бутилка вода за Дел? – Гласът му с копринен акцент изричаше думите, сякаш рецитира по­езия, и аз отново се принудих да изтласкам всякаква мисъл за него от ума си. Милиони френски мъже говореха по същия начин. Милиони.

– Разбира се – отговори тя, но запази киселото си изра­жение за мен. Уф, не печелех приятели.

Превод Надя Златкова