Сесил Лупан: Възпитавате бъдещите родители на вашите внуци

43 принципа на ранното развитие от жената, която наричат „професионална майка“

Снимка: Guliver / iStock

Когато ражда своите дъщери, тя изоставя своята професия на актриса, за да се посвети на момичетата изцяло. И независимо, че не е педагог или психолог, името ѝ е известно на милиони майки и бащи по цял свят заради нейният възпитателен метод, които лансира чрез лекции и телевизионни и радиопредавания.

Авторката на „Повярвайте в своето дете“ Сесил Лупан е родена в Белгия през 1955 г. и в своя бестселър, излязъл преди 3 десетилетия описва своя начин да подтиква ранното развитие. В основата му лежи искрения интерес на детето и родителите към различни дейности, като ключова е думата "заедно".

Само взаимното удоволствие от заниманията е способно да даде плодове в ранното развитие, да не намали интереса на детето към обучението и хлапето да се развие и интелектуално, и физически. Книгата става популярна, защото една обикновена майка, каквато е Лупан, описва подробно своите занимания с дъщерите си под форма на дневник, в който споделя мислите си с читателите и ги вдъхновява.

Представяме ви 43 от нейните принципина възпитанието и ранното развитие, подбрани от parents.ru:

1. Детето не е съд, който трябва да напълните, а огън, който трябва да разпалите.

2. Най-добрите преподаватели за детето са неговите родители.

3. Обучението е игра, която трябва да прекратите, преди детето да се измори.

4. Невъзможно е да не забележите разликата между щастливо дете и дете, принудено да прави нещо насила.

5. Без принуда - това е принцип, който да ни ръководи, той е нашата сила.

6. Много от нас таят в себе си огромна енергия, съзидателна сила и запас от търпение, които могат да повдигнат планини, ако с някое от децата ни се случи беда. Защо да не опитаме да използваме тези съкровища, когато децата ни са добре?

7. Вместо да гледате на бърборещото малко дете като на човешка ларва, вижте в него студента, който подготвя своята докторска дисертация.

8. На всички е известно, че малкото ще говори така, както говорят хората край него. В зависимост от околните то ще се изразява изискано и рафинирано, или ще използва жаргонни думи или ще има примитивен и груб език.

Разширяването на речниковия запас на детето трябва да стане ваша всекидневна задача, затова внимавайте как говорите с него, говорете му много, но избягвайте вулгарните и жаргонни думи.

9. Речта започва да се развива с раждането, а не от момента, когато детето произнесе първата си дума.

10. За развитието на речта на малкото е много важно да му четете на глас, най-добре всеки ден. Да възпитате у него любов към четенето на книги е вашата главна задача.

Обучаването в четене в училище започва на шест години, но това е доста късно. На тази възраст способностите за възприемане на знания бързо се изтощават.

11. Ако мозъкът на детето не е бил трениран в интелектуални дейности през първите няколко години от живота, ще му бъде много трудно да достигне високи нива на възприемане, особено при често пъти отблъскващите методи на обучение в училище.

12. Смята се, че оптималната възраст за начало на обучението на детето е 3-6 месеца. Да се започне на годинка също е добре. След като навърши две години, детето ще учи все по-сложни неща.

13. Защо не бива да се започва с азбуката?

Защото в основата на всяко обучение лежи принципът: от известното и конкретното към неизвестното и абстрактното. А буквите на азбуката са пълна абстракция. Елементите на езика се явяват думите, а не буквите.

Интерес към графичната форма на думата у детето може да възникне само в случай, че тази дума му е близка по някакъв начин.

14. На човечеството са нужни гении. Не съществуват гении на злото – това е абсурд. Няма и неефективни гении, тогава те биха били просто „ходещи енциклопедии“. Истинският гений се измерва с резултатите от неговата работа.

Повечето гении в училище са били посредствени ученици (Айнщайн, Едисон и др.), те са скучали там, както и повечето деца, но за разлика от останалите на тях им се е отдало да излязат невредими…

15. Разумът – това е умението да владееш знанията.

16. Всички човешки знания се разделят в десет области: Биология, История, География, Музика, Изкуство, Математика, Физиология на човека, Приложни науки, Езици, Литература.

17. Ако не сте уверени, че да поведете детето по пътя на голямото знание е голямо щастие, не го правете. Така ще бъде по-добре и за вас, и за него. Просто се забавлявайте и не се напрягайте.

18. Грижете се за себе си, спете добре и се хранете добре.

19. Доверявайте се на детето си винаги. Ако то направи грешка, може би му се е искало просто да ви подразни, или е било нужно да повторите нещо още веднъж.

20. Никога не заблуждавайте малкото, изпълнявайте всичко, което сте му обещали.

21. Подкрепяйте го в неговите начинания.

22. Когато поправяте грешките му, никога не си позволявайте неприятни коментари, а при всеки правилен отговор не пропускайте да го похвалите.

23. Винаги отговаряйте на въпросите му. Ако не знаете нещо, не се страхувайте да признаете това и покажете на детето как и къде ще потърсите отговора.

24. Изказвайте мнение, като се стараете винаги да го обосновете.

25. Не забравяйте, че възпитавате бъдещите родители на вашите внуци.

26. Правете така, че придобиването на нови знания за детето ви да бъде заслужена награда.

27. Детето не е сметачна машина! То трябва да има емоционално и индивидуално отношение към всичко, което научава.

28. Какъв е този семеен живот, когато майката е постоянно заета с грижи - как ще успява да даде знания на своето дете?

29. Всяка личност се явява едновременно продукт на въздействието на генетичната наследственост и на средата, в която расте. Ние, родителите, не можем да променим нищо в гените, но влиянието на околната среда е фактор, който още от първите години на живота на малкото зависи напълно от нас.

30. Ако детето губи интерес, значи му досаждате с нещо, което то вече знае.

31. Детският ентузиазъм е много променлив, а възрастните често приемат желаното в момента за действително.

32. Разглеждането на репродукции на картини и скулптури се харесва на децата толкова много, че тези занимания могат да бъдат голяма награда за тях.

33. Ако е трудно да заинтригувате малкото с четене или математика, при заниманията с различни области на изкуствата се наблюдава обратното – то започва да се интересува от това мигновено. Това е характерно и за деца, които на пръв поглед са неспособни да концентрират вниманието си.

34. В течение на първата година от живота процесът на възпитание се съсредоточава в четири основни задачи:

1. Помощ да добие положително осъзнаване на себе си и своето обкръжение; 2. Да се стимулират, доколкото е възможно, всички негови пет сетива; 3. Да бъде поощрявано да развива своята двигателна активност; 4. Да бъде положена основата на езика.

35. Родителите са длъжни да различават плача на детето, което иска да спи, и другите случаи, когато с плач моли за помощ.

36. Никога не казвайте: "Това не е работа за деца, ще го разбереш, когато пораснеш."

37. Детето, образно казано, е заобиколено от прозорци, запечатани с черна хартия. Не е нужно да разкъсвате веднага цялата хартия и да го заслепявате с ярка и неочаквано проблясваща светлина. Но всеки път, когато види прозорец, му помагайте да открие ъгъла на хартията, която е започнала да се отлепва. Започвайки с това, то постепенно ще я разлепи, когато успее. Но ако му кажете, че няма прозорци, то рискува да прекара живота си в сумрак!

38. Не се страхувайте да покажете, че не знаете нещо, както и вашата радост от това, че сте узнали нещо ново.

39. Оставайте на малкото свободно време, за да може да размишлява и да "подреди" своите нови знания.

40. Мнозина се опасяват да дават в ръцете на съвсем малки хлапета бои, четки и цветни моливи - та те ще надраскат всичко наоколо! Но децата, на които е разрешено да дъвчат картонени книжки, да късат стари списания и да рисуват с моливи по стените, вредят по-малко, отколкото тези, на които не им е позволено да го правят.

41. Никога не казвайте на детето, че пее фалшиво! Правилното възпроизвеждане на музикални звуци е пряко свързано с увереността в себе си.

42. Не бива да предлагате нещо за ядене като награда - това е лошо не само от гледна точка на здравето, но и за психиката. Вашето уважение и поощрение са най-добрата награда за малкото.

В същото време желанието ви да го откажете от сладкиши е чиста утопия: така или иначе, не можете да му попречитте да яде бонбони - то ще го прави и ще се чувства виновно. А когато яде бонбони и небето не се дстоварва на главата му, започва да мисли, че непослушанието не е толкова страшно нещо.

43. Нищо не се предава на детето така, както страхът.

Адаптация Марина Атанасова

Коментари
Последни видеа