Най-честите грешки на родителите преди матури

И идва момент, когато детето трябва да се яви на изпит. Иначе казано – матура. Ами сега?

Това се случва в 4, 7, 10 и 12 клас. Всъщност тази година ще се случи за първи път на десетокласниците, така че за тях е новост.

След 4 клас изпитите или т.нар. малки матури нямат прекалена тежест, но малките деца се вълнуват и притесняват достатъчно, за да присъединят към това вълнение и своите родители.

В 12 клас децата разчитат повече на себе си и по-малко на родителите. А и винаги има вариант за поправка на грешките.

Най-сериозният проблем е в 7 клас, когато матурите или т.нар. НВО е определящо за прием в гимназия, възможност да се израсне, попадане в по-добра среда и т.н. И втори опит няма.

Което обяснява и дългата предварителна подготовка, стартираща в много случаи още в 6 клас, вървяща успоредно с училищните занимания под формата на паралелно образование, натоварването – физическо и психическо, и още куп други „негативни“ екстри. Без да споменаваме евентуалното разочарование, ако детето не успее да попадне в някое от набелязаните училища.

Този път обаче ще разгледаме един друг въпрос, неизменно свързан с явяването на изпити. По-конкретно – кои са най-честите грешки на родителите, които те правят в стремежа си да помогнат на учениците, а всъщност така им пречат.

Снимка: Shutterstock

1.  Завишени очаквания

Хубаво е да искате детето да върви напред и нагоре, но дали не поставяте пред него прекалено високи очаквания, които то е длъжно да покрие?

Според психолози това е и най-честата грешка на повечето родители на ученици. Няма такива, които да не искат най-доброто за своето дете. Е, може би с малки изключения. Но като цяло повечето родители се стремят децата им да ги надминат в своето развитие.

Добре е обаче целите и очакванията да бъдат една идея по-реалистични и достижими. Защото разочарованието от един провал може да окаже сериозен негативен и демотивиращ ефект върху детето. От една страна то ще се чувства недостатъчно добро, защото не е било оценено подобаващо, което ще срине самочувствието му, а от друга – ще остане и срамът от разочарованието, което е нанесло на своите родители.

Психолозите съветват чисто стратегически да поставяте летвата по-ниско от тайните ви очаквания, за да сте сигурни, че детето ще я прескочи. А веднъж прескочило дадено ниво, то ще получи увереност и ще се амбицира само да достигне следващото стъпало. Затова най-добре разделете пътя до крайната цел на малки стъпалца, за да може то по-лесно да ги изкачи нагоре.

2. Разочарование и упреци

Следващата грешка на родителите, чиито деца отиват на изпит и по една или друга причина, се провалят, е огромното разочарование или отправените упреци с намеци колко време, пари и нерви са отделени, за да може то да учи в училището Х.

Проблемът е не само в това как подобни думи и поведение рефлектират и буквално смазват детето, което е положило усилия, но да речем, точно в този ден не е успяло да се справи както обичайно. Проблемът е и в негласното внушение, което създават с държането си, далеч преди самия изпит.

Не е нужно да казвате директно: „Много внимавай как ще се представиш, защото…“, достатъчно е да го предадете като невербално послание, за да породите силно притеснение от евентуален неуспех у детето.

Според специалистите неочакваните паник атаки по време на изпит при по-големи деца имат често връзка точно с подобно поведение от страна на родителите преди самия изпит.

Правилната реакция е да подкрепяте детето и да му покажете, че каквото и да се случи, то ще си остане вашето любимо дете. А и няма да остане без училище. Това ще му вдъхне нужното спокойствие и така то ще успее да покаже повече на изпита, отколкото ако отиде силно притеснено.

3. Притеснение и паника

Всеки изпит е стрес за ученика, няма какво да се лъжем. Дори и онези матури след 4 клас, от които почти нищо не зависи. Когато обаче и родителите започнат да се притесняват и изпаднат в паника, положението става неконтролируемо.

Тяхната тревожност много лесно се предава на децата и те стават още по-притеснени. Неслучайно преди изпити много малчугани се оплакват от болки в корема, главоболие, световъртеж, а при по-големите – ниско кръвно и паник атаки.

Много помага в такава ситуация, ако направите опит да обърнете негативните емоции в позитивни и наблегнете на плюсовете, вместо на минусите. Специалистите казват, че дори шегите лекуват в подобни моменти. В зависимост от детето открийте най-подходящия начин, за да му вдъхнете повече спокойствие и увереност.

Но преди това сами се успокойте, защото ако продължите да изпитвате тревога, то веднага ще почувства фалшивото ви поведение и още повече ще се притесни. Затова започнете от себе си и след това помогнете и на детето да премине по-леко през този етап в своя живот.

Снимка: Shutterstock

4. Откровен страх за бъдещето

Може би не сте точно от този тип родители, но със сигурност между познатите ви има и такива. Става дума за родителите, които начертават много подробен план за бъдещето на детето, който то трябва да следва неотклонно. Подобно поведение може да бъде много пресиращо и травматично не само за малчугана, а и за самите родители.

Пак опираме до очакванията, които трябва да бъдат реалистични. Но тук има и още нещо – не само детето, а и самите родители изпитват страх от евентуален провал, защото това означава крах на мечтите и плановете им.

Подобна обстановка със сигурност не действа мотивиращо на детето и може да го тласне в различни посоки: от апатия до откровена конфронтация.

Затова не бъдете твърде алчни за бъдещето, а опитайте да осигурите спокойна атмосфера и най-вече – доброта и позитивни емоции сега, защото те са основата, която ще даде стабилност на детето за утре.

5. План Б

Уверени сте в качествата и усърдието на детето си. Затова изобщо не се вълнувате от резервните варианти, които бихте могли да използвате, ако случайно нещо стане на изпитите.

Самоувереността обаче не е добър съветник. Винаги трябва да имате План Б, защото в живота никога не се знае какво може да се случи. За да не страда наистина талантливото и трудолюбиво дете от непредвидените обстоятелства, най-добре е да бъдете подготвени и веднага да му предложите вариант, който би го удовлетворил.

Добре е дори предварително да обсъдите заедно с него подобни резервни планове, защото така и то ще бъде спокойно при евентуална непредвидена случка.

При всички случаи е важно да бъдете готови да вдъхнете увереност и спокойствие на ученика, защото каквото и да се случи, винаги има начини да се продължи напред.

Соня Димова