Развитото дете умее да анализира и да използва знанията си

Природосъобразната теория за възпитание, измислена от великия швейцарски педагог и хуманист Йохан Хайнрих Песталоци и как можем да я адаптираме към новите деца - това обяснява педагогът Светлана Пятницкая пред letidor.ru.

Песталоци има значителен принос за развитието на педагогическата теория и практика. Той първи изказва мисли за необходимостта от паралелно и хармонично развитие на всички заложби на личността: интелектуални, нравствени, физически. Ученият нарича своята теория природосъобразна, защото тя кара човек да следва своята природа.

Твърдял, че нещастията са вследствие на невежеството, и че чрез подходящо образование може да се постигне всеобщо благоденствие. Именно Песталоци е един от първите, осъзнал важността на развиващото обучение, при което детето наблюдава света и размишлява над наблюденията си под ръководството на учител.

Той бил противник на теориите на формалното и материално образование, които били водещи по негово време (1746 – 1827).

Формалното образование поставяло на преден план развитието на памет, внимание, възприятия у децата, а материалното целяло да обезпечи учениците със знания. Теорията на Песталоци за природосъобразността обединявала в себе си двата възгледа и доказвала, че те са взаимнодопълващи се и неразривно свързани.

Природосъобразното образование Песталоци основава на това, че изучавайки характера на децата, възрастните могат да им помогнат да разкрият тези таланти, които са им заложени по рождение:

„Най-същественото в метода е, че той пробужда у детето съкровени дадености, инстинкти и таланти, които само то притежава.“

С други думи, няма смисъл да се учи всичко - всяко дете учи това, което на него му е интересно, за което има дарба, за да я развие възможно най-пълноценно.

Песталоци е един от първите учени, които забелязват, че у хората е заложена определена скорост на обучение. И при всички тя е различна.

„Караме детето да чете, преди то да може да говори добре, искаме да го научим да говори с помощта на книги, отвличаме го от наблюдението – природна основа на речта, и правим от мъртвите букви изходен пункт за познанието.“ Педагогът предупреждавал още: „Характерът и правилното възпитание трябва да узреят“, и оттук нашата задача е внимателно да наблюдаваме детето, и да разберем каква скорост на развитие е комфортна за него.

Той смятал, че съзерцанието и чувствените възприятия на човек са единственият истински фундамент за обучение и единствената основа на човешкото познание.

Снимка: Guliver / iStock

Нашата задача е не просто да следваме заложеното в характера му, а да го развиваме, като направим така, че заниманията да му бъдат интересни и приятни.

Песталоци смятал, че един от ключовите показатели за развитието на човек е способността му да обяснява, тъй като езикът отразява опита от наблюденията, а умението да се изразяваме означава да разираме смисъла на думите: „Наблюдението и езикът възпитават пълноценен човек, който се чувства еднакво подготвен за всякакви условия на живот.

Способността да наблюдаваме, способността да говорим и способността да мислим са трите съставни части на всички средства за развиване на ума.“

Схемата на обучение по Песталоци е следната: наблюдение – размисъл – извод.

„Очите искат да гледат, ушите – да слушат, краката – да ходят, ръцете – да хващат. Но сърцето също иска – да вярва и обича. А умът иска да мисли. Във всяка човешка способност се заключава стремежът на личността да излезе от състояние на безжизненост и да развие силата, която в неразвит вид се намира в нея като зародиш.

Развитото дете е не това, което знае всичко за всичко, а това, което умее да анализира и да използва своите знания в живота.“

Адаптация Марина Атанасова