Майка съм – нямам право да съм обидена

Из дневника на майка на ученик: един обикновен ден минута по минута

Снимка: Shutterstock

6:50 Събудих сина си. Включих каната за чай.

6:55 Събудих сина си. Направих бъркани яйца.

7:05 Събудих сина си. Беше заспал в тоалетната.

7:35 Отиде на училище. Върна се – забравил си тетрадката по писане. Пак отиде на училище.

8:32 Изпрати ми есемес – забравил си е тениската за урока по физическо. Моли ме да я занеса.

9:05 Излязохме с малкия от къщи. Разходката сутрин е полезна. Особено при минус 19. Носим тениската.

12:35 Позвъних на сина ми – да му кажа да не се бави след часовете. На улицата е минус 18. Не си вдигна телефона.

12:40 Позвъних на сина ми…

13:10 Облякох малкия. Тръгнахме да търсим големия. Полезно е да се разхождаме. Особено на минус 18. А, това вече го казах…

13:20 Намерихме го в училище. Пързаляше се по леда, излъчваше щастие. Обещах си да не му се карам. Не си изпълних обещанието.

13:30 Вкъщи сме. Оказа се, че тренировката е преместена за 15.00 ч., не разбрал по-рано. Изглежда объркан и разкаян. Убедителен е. Пих валериан. Беше ми обидно.

13:50 На въпрос за оценките ме зарадва с шестица по английски и по физкултура.

14:00 В електронния дневник е отбелязана оценка 2 за контролното по английски. Изглежда разкаян. Не искал да ме разстройва. Беше убедителен. Пих валериан. Изпитвах тъга и обида.

14:30 Дадох му пари за пътуване, телефон и ръкавици (беше ги губил два пъти), изпратих го на тренировка.

17:30 Ходихме с мъжа ми и с малкия по магазините. Звъних на големия по смартфона, номерът беше недостъпен. Звънях на домашния телефон. Не вдигна. И така шест пъти. Разтревожих се… Да, аз съм майка!

18:10 Прибрахме се вкъщи, намерихме го на паркинга. Почти снежен човек. Загубил си ключовете. Батерията на телефона паднала. Изпитах облекчение и желание да го убия. Но облекчението беше по-силно.

18:30 В найлоновия плик на гирите имаше пясък. Разсипа се. Любознателният ми син беше разкаян. Не особено убедително. Пуснах прахосмукачката, но на светлобежовия килим пясъкът не се виждаше добре.

19:00-21:00 Подготвяхме уроците. Без коментар. Как беше ще напиша отделно.

21:10 Запали тоалетната хартия, стопи седалката на тоалетната чиния. Отрече. Пред лицето на железните доказателства се предаде. Не показа да е разкаян. Изгубих способност да изпитвам емоции. Дадох валериан на мъжа ми.

22:00 Легна си да спи. Не отидох да го целуна преди лягане. Аз също съм човек, имам право да съм обидена.

22:03 Отидох да го целуна преди да заспи. Аз съм майка. Нямам право да съм обидена.

Илюстрация: Guliver / iStock

22:30 Дойде да ми каже, че за утре са му дали да пише доклад за романтичната музика.

23:00 Думата „романтика“ идва до нас от Испания, където така обозначавали стихотворенията на испански („романски“) език, четено на фона на музикален съпровод…

Татяна Болдирева

Коментари
Последни видеа