Мамо, той защо не може да ходи?

Как да говорим с децата за уврежданията

11 октомври 2018 г.

Мамо, той защо не може да ходи? Мамо, той болен ли е? А той бебе ли е?

Тези въпроси може да зададе всяко дете, когато види човек с увреждания, но как да реагираме на тях, подготвени ли сме да бъдем коректни, откровени? Отговорно е, а и толерантността към различията се възпитава от най-ранна детска възраст и изисква знание и информация.

Затова и Фондация „Деца с проблеми в развитието“ издаде наръчник с полезни за нас, родителите, съвети в рамките на проект “София – не подминавай, а опознавай” - информационна кампания, която предлага помощ на родители на деца в норма за това как да общуват коректно с децата си за различията на хора със специални потребности.

Приемането на индивидуалното различие и разбирането му ще помогне на децата ни да развият в себе си съпричасност, уважение, толерантност, тактичност и емпатия.

Откъс

 

1. Нека да посочваме на децата различията просто като различия, без да ги квалифицираме, защото всички хора са различни - едни са руси, други чернокоси, високи или ниски, някои могат да ходят, други използват помощни средства, за да се придвижват.

2. Не се изнервяйте и не изпитвайте срам, когато детето ви започне да задава въпроси. Ако не знаете как да му отговорите, не се притеснявайте да попитате родителите на детето с увреждане. Честният отговор „не знам“ понякога е най-добрият.

3. Децата се учат от поведението на родителите си и много ясно разчитат езика на тялото. Бъдете техен пример като сте позитивни, смели, открити и инициирате първия контакт. По този начин ще насърчите създаването на нагласа за приемане и приобщаване.

4. Не приемайте по презумция, че детето със специални нужди е нещастно или в нужда. Не измисляйте тъжни истории около състоянието му и избягвайте да говорите със снизхождение и съжаление.

5. Изтъквайте нещата, по които всички деца си приличат - искат да имат приятели, да играят и да бъдат обичани. Посочвайте  на детето си нещата, които могат да правят заедно. Ако не сте сигурни, попитайте родителите на детето с увреждане.

6. Много от нас не си дават сметка, че помощните средства извършват функциите на увредената част на човека, който ги използва. Те са естествено продължение на човешкото тяло и трябва да се отнасяме с уважение към тях. Обърнете внимание на детето, че инвалидната количка, бастунът и кучето-водач не са за игра и не могат да се пипат без разрешение.

7. Обикновено, когато срещнем хора с увреждане, ние мислим за това, което те не могат да правят и всички трудности, с които се борят всеки ден. Фокусирайте се върху нещата, които те могат да правят. Чудесни примери за това са параолимпийските атлети, талантливи художници, музиканти и учени с увреждания. Разкажете на децата си за тях и техните постижения.

8. Много деца с увреждания изпитват трудности при общуване. Важно е да бъдем търпеливи и да изслушваме внимателно. Не бива да поправяме и да довършваме фрази вместо тях. Не се преструвайте, че разбирате, ако е необходимо, задавайте кратки уточняващи въпроси.

9. Много е важно да не игнорирате въпроса на детето.

10. Хубаво е да акцентирате върху нещо, по което децата си приличат. Например: "И той има същата блуза като твоята..."

Проектът е подкрепен от Столична община, Програма Европа 2018 и в партньорство с район Студентски, СО и създадетилет ум го представиха вчера на среща с представители на общинската и районна администрация и директори на детски учебни заведения.

Педагозите на срещата споделиха важността на темата от гледна точка на всекидневната си работа с родители. Общото им мнение е, че тяхното включване в интеграционния процес е абсолютно задължително и предложиха идеи за допълнителни действия, тематични събития и различни активности, чрез които да се разширяват възможностите за подкрепа към родителите, които пък да възпитават у децата си толерантност и емпатия към хората с увреждания.

 

Коментари
Последни видеа