Марк Зукърбърг: Най-големите успехи почиват на свободата да можеш да се провалиш

Епичната реч, след като получи диплома от Харвард – II част

27 май 2017 г.

Снимка: Guliver/Paul Marotta/Getty Images

Млад, умен и преуспяващ, съпруг и баща, създателят на Facebook е вече и с диплома от университета в Харвард, където на 25 май произнесе реч пред завършващия тази година 366-и випуск и получи почетна докторска степен по право.

Марк Зукърбърг напуска Харвард като второкурсник през 2004 г., за да се премести в Пало Алто, Калифорния, и да се отдаде на развитието на своята млада социална мрежа. За 13 години тя се превърна в една от мощните компании в света, състоянието на Зукърбърг се оценява на около 62 милиарда долара, а той е спряган за един от най-умните хора. Млад, умен, съпруг и баща, 

Вчера ви предложихме първа част от знаменитата му реч, ето и продължението:

Нека да обърнем внимание на големите, смислени проекти.

Нашето поколение ще трябва да се справи с проблема на милионите работни места, закрити заради въвеждане на автоматизираните машини, като самоходните автомобили и камиони, например. Но въпреки това ние притежаваме потенциала да направим много повече заедно.

Всяко поколение има своя мисия, която го определя. Повече от 300 000 души са работили, за да изпратят човек на Луната. Милиони доброволци имунизираха деца по целия свят срещу полиомиелит. Други милиони хора построиха язовир Хувър и редица велики проекти.

Тези проекти не само дадоха цел на хората, които работиха за тях, те вдъхнаха на цялата ни страна чувството за гордост, че сме способни на велики неща.

Сега е наш ред да извършим велики неща. Знам, че вероятно си мислите: не знам как да построя язовир или да вдъхновя милиони хора да участват в нещо.

Позволете ми да ви разкрия една тайна:


никой не осъзнава с какво се е захванал, когато прави първата крачка. Идеите никога не ни хрумват в техния завършен вид. Те се избистрят само, докато работим върху тях. Просто трябва да направите първата крачка.

Ако преди да започна трябваше да науча всичко за това как се свързват хората, никога нямаше да сложа началото на Facebook.

Много филми и поп култура вървят по напълно погрешен път. Идеята за един-единствен момент, в който да извикаш „Еврика“, е опасна лъжа.

Тя ни кара да вярваме че не се справяме, защото не сме имали такива моменти. Заради нея много хора, носещи семената на наистина добри идеи, са се отказвали от първата крачка. О, знаете ли какво още не е, каквото го представят във филмите ако говорим за иновации? Никой не пише математически формули на стъкло. Такова нещо просто не съществува.

Добре е да бъдеш идеалист. Но бъдете готови да останете неразбрани.

Всеки, който работи върху осъществяването на голяма идея, ще бъде наречен луд, дори и накрая да се окаже прав. Всеки, който работи по реализирането на сложен проблем, ще бъде обвиняван, че не му е ясно за какво точно става въпрос, въпреки че е невъзможно да знаеш всичко предварително.

Всеки, който поема инициативата в свои ръце, ще бъде критикуван, че се движи прекалено бързо, защото винаги ще има някой, който да иска да забавите темпото.

В нашето общество често не успяваме да извършим големи дела, защото се страхуваме от това да правим грешки. Така не забелязваме всички нередности в настоящето, защото просто не вършим нищо. Истината е, че каквото и да правим сега, ще има своите последствия в бъдеще. Но това не трябва да ни спира да направим първата крачка.

И така, какво чакаме? Време е да се захванем за работата, която ще даде облика на нашето поколение.

Какво ще кажете да спрем климатичните промени, преди да сме унищожили планетата и да включим милиони хора в производството и монтажа на соларни панели?

Какво ще кажете да излекуваме всички болести и да поискаме от доброволците да проследяват своите здравни данни и да споделят своите геноми?

Днес прекарваме 50 пъти повече време в това да лекуваме болни хора, вместо в търсене на лекарства, които да помогнат на тези хора въобще да не се разболяват. В това наистина няма голям смисъл. Можем да променим това.


Какво ще кажете за модернизиране на демокрацията, така че всеки да може да гласува онлайн или за персонализиране на образованието, така че всеки да има възможност за обучение?

Тези постижения са в нашите възможности. Нека ги направим по начин, който да даде на всички в нашето общество определена роля.

Смятам, че започването на големи, смислени проекти е първото нещо, което можем да направим, за да създадем свят, в който всеки има усещане за цел.

Второто нещо е предефинирането на понятието за равенство, за да дадем на всеки свободата, от която се нуждае, за да преследва целта си.

Много от нашите родители са разчитали на постоянни работни места през цялата си кариера. Сега всички ние сме в ролята на предприемачи, независимо дали започваме, намираме или участваме нови проекти. И това е страхотно. Нашата култура за насърчаване на предприемачество е начинът, по който реализираме истински напредък.

Предприемаческата култура процъфтява, когато човек има възможност да изпробва купища нови идеи. Facebook не беше първото нещо, което направих. Преди това създадох игри, чатове, учебни помагала и музикални плейъри. И не само аз бях така.

Дж. К. Роулинг получава 12 отказа, преди да публикува "Хари Потър". Дори Бионсе е трябвало да направи стотици песни, за да създаде песента си „Halo“. Защото най-големите успехи почиват на свободата да можеш да се провалиш.

Но, все пак, в наши дни съществува истинско неравенство по отношение на богатството на хората, което е проблем за всички. Когато нямате свободата да извадите идеята си и да я превърнете в солиден бизнес, всички ние губим. Точно сега нашето общество е прекалено съсредоточено в това да награждава успеха, поради което не правим достатъчно, за да улесним всеки да прави колкото се може повече опити.

Нека си го кажем направо: има нещо нередно в цялата ни система, след като аз мога да си тръгна оттук и да спечеля милиарди долари за 10 години, докато милиони студенти не могат да си позволят да изплатят заемите си, да не говорим за това да започнат бизнес.

Вижте, познавам много предприемачи и не се сещам за нито един човек, който да се откаже да започне бизнес, само защото може би няма да спечели достатъчно пари. Но също така познавам и много хора, които не са преследвали мечтата си, защото са нямали мека възглавница, на която да паднат, ако не успеят в начинанието си.

Всички знаем, че няма да успеем, ако просто имаме добра идея или работим усилено. Трябва да имаме и малко късмет. Ако трябваше да окажа подкрепа на семейството си да израства, вместо да разполагам с достатъчно време да кодирам, ако не знаех, че ще се справя дори, ако Facebook не проработи, нямаше да стоя тук пред вас днес. Всички ние си даваме сметка за това какъв късмет сме имали.

Всяко поколение разширява своята дефиниция за равенство. Предишните поколения се бореха за правото да гласуват и за гражданските права. Те имаха своята „нова сделка“ и „велико общество“. Сега дойде нашето време да определим новия социален договор за нашето поколение.

Трябва да имаме общество, което измерва напредъка не само с икономически показатели, като БВП, а и с това колко от нас имат важна роля, която определяме за смислена. Трябва да изследваме идеи като универсален основен доход, за да дадем на всеки възглавницата, от която се нуждае, за да опитва нови неща.

Ще сменяме работата си много пъти, затова се нуждаем от достъпни грижи за децата ни, за да можем да отидем на работа, както и от здравеопазване, което не е обвързано с една-единствена компания.

Всички ние ще допускаме грешки, затова се нуждаем от общество, което да се занимава по-малко с това да поставя пред нас прегради и да ни заклеймява. И тъй като технологиите ще продължат да се променят, всички ние имаме нужда от общество, което да се фокусира повече върху процеса на непрекъснато образование през целия ни живот.

И още нещо:


възможността да дадем на всички свободата да преследват целите си, не е безплатна. Хора като мен ще трябва да платят за това. Вярвам, че много от вас ще се справят наистина добре и вие също трябва да опитате.

Ето защо Присила и аз започнахме инициативата „Чан Зукърбърг“ и предоставихме богатството си за насърчаване на равните възможности. Това са ценностите на нашето поколение. Пред нас никога не е стоял въпросът дали ще направим това, единственият въпрос е кога това ще стане реалност.

Ние от поколението „Милениум“ сме едно от най-отдадените на благотворителност поколения в историята. Само за една година трима от всеки четирима американци от поколението са направили дарение, а седем от всеки десет са събирали пари за благотворителни каузи.

Но тук не говорим само за пари. Можете да дадете и от времето си. Гарантирам ви, че е напълно достатъчно да отделяте по един или два часа на седмица, за да подадете на някого ръка и да му помогнете да развие потенциала си.

Може би ви се струва, че това е прекалено много време. В началото и аз мислех така. След като Присила завърши Харвард, тя стана учителка и малко, преди да започне да развива образователната си дейност заедно с мен, ми каза, че трябва да водя клас. В отговор аз ѝ се оплаках: "Е да, но аз съм доста зает. В момента се занимавам с моята компания." Въпреки това тя настоя и аз започнах да водя лекции по предприемачество в местния клуб на момчетата и момичетата на едно гимназиално училище.

Преподавах им лекции за това как да разработим продукта си, а те ме научиха какво означава да се чувстваш преследван заради расата си или някой член от семейството ти да е в затвора. Аз споделях с тях истории от времето си в училище, а те споделяха мечтите си един ден да влязат в колеж. От пет години насам вечерям с тези деца всеки месец. Един от тях дори организира партито в чест на нашето бъдещо бебе. А на следващата година ги приеха в колеж. Всички до един.

Всеки от нас може да намери време и да подаде на някого ръка. Нека да дадем на всеки свободата да преследва своята цел, не само, защото по този начин постъпваме правилно, а и защото за всички нас ще е много по-добре, ако повече хора успеят да превърнат мечтите си в нещо велико.

Но не само работата може да ни носи усещане за цел. Третият начин, по който можем да създадем чувство за цел във всеки от нас, е изграждането на общност. И когато ние от нашето поколение казваме "всички", имаме предвид наистина всички по света.

Моля, бързо да вдигнете ръце - колко от вас идват от друга държава? Добре, а сега кажете колко от вас са приятели с един от тези хора? Затова говорим сега. Ние всички пораснахме свързани.

В проучване, направено сред представителите на поколение „Милениум“ по целия свят, най-популярният отговор на въпроса какво определя нашата идентичност не е нашата националност, религия или етническа принадлежност, а просто "гражданин на света". Това е нещо наистина страхотно.

Всяко поколение разширява кръга от хора, които може да определи като "един от нас". За нас сега това понятие обхваща целия свят.

Всички ние осъзнаваме, че великата дъга на човешката история изгрява над хората, които се обединяват във все по-многочислена група, от племената до градовете и народите, с една единствена цел - да постигнем заедно неща, които не бихме могли да направим сами.

Най-големите ни възможности са на глобално ниво - ние можем да бъдем поколението, което да сложи край на бедността, което да изкорени болестите. Ясно ни е, че най-големите предизвикателства, пред които се изправяме, се нуждаят от отговори - никоя държава не може да се справи сама с промените в климата или да предотврати пандемиите. Нашият днешен напредък предопределя обединяването ни не само като градове или нации, а като една глобална общност.

От друга страна, живеем в нестабилни времена. Много хора по целия свят са пометени от глобализацията. Трудно е да чувстваме загриженост за хора от други части на света, ако не приемаме за хубав живота ни тук, у дома. Всичко това ни оказва натиск да се обърнем навътре към себе.

Това е борбата на нашето време. Силите на свободата, откритостта и глобалната общност срещу силите на авторитаризма, изолационизма и национализма. Силите, подкрепящи потока на знанието, търговията и имиграцията срещу онези, които биха искали да забавят този процес.

Тук вече не става въпрос за битка на народите, а за битка на идеите. Във всяка страна има хора, които подкрепят глобалното свързване между хората и добри хора, които се обявяват срещу него.

Дори Обединените нации няма да могат да решат този проблем. Разрешението му ще дойде на местно ниво, когато достатъчно много от нас усетим чувството за цел и стабилност в собствения си живот, така че да се открием и да започнем да се грижим за всеки човек. Най-добрият начин да направим това е да започнем да изграждаме местни общности още сега.

Независимо дали нашата общност е нашият дом или спортния ни отбор, нашата църква или акапелна група, всички те ни носят усещането, че сме част от нещо по-голямо, че не сме сами, всички те ни дават силата да разширим своите хоризонти.

Ето защо е наистина стряскащо, че от няколко десетилетия членството във всички видове групи е намаляло до една четвърт. Това са страшно много хора, които сега трябва да намерят своята цел някъде другаде.

Но въпреки това аз вярвам, че заедно ще можем да изградим отново нашите общности, както и да създадем нови, защото много от вас вече са го направили.

Запознах се с Агнес Игое, която се дипломира днес. Агнес, къде си? Тя прекарва детството си, пътувайки из зоните на конфликт в Уганда, известни с трафика на хора, и сега обучава хиляди служители на реда как да поддържат безопасността в тези общности.

Запознах се с Кайла Оукли и Ниха Джейн, които също завършват днес. Моля ви да се изправите. Кайла и Ниха стартираха с организация с нестопанска цел, която свързва хората, страдащи от хронични заболявания, с останалите хора от общността им, които биха желали да им помогнат.

Запознах се с Дейвид Расу Аснар, който взема днес дипломата си от Висшето училище Кенеди. Дейвид, стани моля те. Той е бивш градски съветник, който успешно води битка, за да превърне Мексико Сити в първия латиноамерикански град, който да разреши равенството в брака - преди това да се случи в Сан Франциско.

Това е и моята история. Студент, който свърза в един момент една общност от стаята си в общежитието и я запази, докато един ден не свързвахме в едно целия свят.

Промяната започва на местно ниво. Дори големите глобални промени започват от най-малкото, от хора като мен и вас. В нашето поколение борбата за това дали се свързваме повече, дали достигаме най-добрите си възможности, се свежда до едно, до способността ви да изграждате общности и да създавате свят, в който всеки човек притежава чувството за цел.

Випуск 2017, вие се дипломирате в свят, който има нужда от цел. От вас зависи да създадете тази цел. Сега може би си мислите:


способен ли съм наистина да направя това?

Спомняте ли си, когато ви разказах за класа, на когото преподавах в клуба на момчетата и момичетата? Един ден след часа разговарях с тях за колежа и един от моите най-добри ученици вдигна ръка и заяви, че не е сигурен дали ще може да отиде в колеж, защото няма документи. 

Миналата година го изведох на закуска за рождения му ден. Исках да му взема подарък, затова започнах да го разпитвам и той започна да ми разказва за учениците, които е видял да се справят с трудностите, и ми каза: "Знаеш ли, все едно четях книга за социалната справедливост."

Бях смаян. Ето един млад човек, който има всички основания да бъде циничен. От една страна, не е сигурен дали страната, която той нарича свой "дом", единственият, който има, ще му отнеме мечтата да отиде в колеж. Но въпреки всичко той не изпитваше съжаление за себе си. Той дори не мислеше за себе си. Той притежаваше едно по-голямо чувство за цел, което щеше да му помогне да увлече хората след себе си.

Това че дори не мога да кажа името му, защото не искам да го излагам на риск, говори много за настоящото положение на нещата. Но ако един гимназист, който не знае какво го очаква в бъдеще, може да изиграе роля за това светът да се придвижи напред, тогава ние също сме длъжни пред света да изиграем нашите роли.

Изличам молитвата Mi Shebeirach всеки път, когато се изправям пред предизвикателство да пея на дъщеря ми, обзет от мисли за нейното бъдеще, докато я слагам в леглото ѝ. Ето какво казва тя: "Нека източникът на сила, който е благословил тези пред нас, ни помогне да намерим смелостта да направим живота си благословен."

Надявам се да намерите смелостта да направите живота си благословен.

Поздравления, випуск 2017! И успех в живота отвън тези врати.

Превод: Петя Бъчварова

Коментари
Последни видеа

Свободен избор

16 септември 2021 г.

Изгрев

30 август 2021 г.