Време за приказки: Притчи, вдъхновени от българския фолклор

Малък може да си, ала голямо дело да извършиш - откъс от "Баба Марта и месеците"

09 Март 2019 г.
Време за приказки: Притчи, вдъхновени от българския фолклор

Илюстрации: Дамян Дамянов, снимки: „Сиела

За годишните времена, за месеците и за всевъзможните чудати създания, скитали по земите ни в древността, за причудливи създания от българския фолклор - за тях разказва писателят и преводач Слави Ганев в първата си авторска книга „Баба Марта и месеците”.

34 притчи, поучителни и издържани в напевен приказен стил, са подходящи и за деца. Те са вдъхновени от богатата палитра на българските предания: историите за вечно младия хубавец Дядо Време и чудната девойка Баба Година, които се срещнали още, когато земята не била в порядък и годишните времена не съществували; за царя на великаните, който с боздугана си можел да превърне всяка планина в купчина пясък; за добрия рибар Никола, в чиято къща Баба Година завършва пътя си и поема по него отначало; за неземно красивата Снежна царкиня и четиримата побратими ветровете, които влезли в жестока разпра заради нея...

Месеците имат човешки образ в много от тях: Януари препускал на вихрения си жребец, Февруари обичал да похапва сладки зимни гозби, а пък Марта била колкото красива, толкова и проклета.

Откъс

Малък може да си, ала голямо дело да извършиш

Много са качествата, присъщи на чове­ците, любезни читателю. Те се срещат и у месеците. Твърде силна сред тях е завист­та. По-могъща е от смелостта. Всякога съкрушава добротата. Винаги се надига срещу благородството и отзивчивостта. Ето че си дойдохме на думата. Стигнахме до Марта. За нея много може да се говори – много, я! В тия времена, когато спорела с Януари, още била мома. Дълги ѝ били косите, хубави – очите, тън­ка – снагата. Колкото била красива обаче, толкова и проклета. Казват, че се родила посред буря, когато Влах покрил с облаци цялото небе. Затрещели гърмо­ве, а само миг по-късно, тъкмо щом Година я поела на ръце, преминал клетникът Лодос. Едва-едва се носел, ала стоплил пеленачето, без да разбере. Не се явила на света с плач Марта. Явила се със смях и още от тоя миг гледала с ококорени очички как гръмотевиците прорязват небесата. Заплакала едва когато почув­ствала топлината на Южния вятър по кожата си.

Проклета била Марта. В чудо се виждали Баба Година и Дядо Време. Никой не можел да издържи на крясъците ѝ. Хем била злояда, хем за храна ревяла. Хем обичала подаръци да получава, хем нито един от тях не харесвала. Хем радостно играела в снега, хем пред­почитала шума на дъжда и градушката.

Такава пораснала Марта и, бъди спокоен, съвсем скоро ще научиш повече за детството ѝ, дето прека­рала с любимия си брат – Февруари. За това обаче по-късно ще ти разкажа. Когато Януари поискал да вземе безценното ѝ камъче, тя била вече девойка. Защо ли му било това камъче? Искал с него да върне очите на Ло­дос, за да се изравнят силите на зимата и лятото. Така нямало повече да тегне вечна зима. Тъкмо него обаче проклетата Марта си обичала премного. Не само това – от него повече любела само студа, леда и снега. Януа­ри тръгвал срещу тях. Ако Лодос оздравеел, вече щяло да има и пролетни дни! Топлината да изпълва въздуха. Нежнокрили пеперуди да се реят в него...

– Противно! – виквала тя, щом помислела за по­добна гледка. – Противно!

А камъчето си само как обичала!

– Мое! Мое! – нареждала тя, като се сетела за него. – Мое!

На никого не искала да го дава. Понякога дори изкач­вала планинския връх, на който го оставяла, за да е недос­тъпно за людете, и гледала ли, гледала красивите му черни шарки. Галела го понякога с пръсти, милвала го.

– И как хубаво сияеш сред снега! – мълвяла от вре­ме на време. – Няма по-красив от него. Няма по-красиво и от тебе!

Какво ще речеш, любезни читателю? Мислиш ли, че Марта щяла да остави любимото си камъче на Яну­ари току-така? Правилно, правилно – никак не ѝ се нра­вела тая мисъл. Затова и той не рачил да го поиска от нея, а тръгнал право към върха. Ей така, ви казвам! На своя глава потеглил, макар че и за него било мъчно из­качването. Сипел се снегът, виели се вихрушки и цели дървета поваляли в преспите, ала той продължавал безропотно нагоре и прокарвал дълбока диря, в която затъвал до кръста.

Марта обаче, проклетата Марта знаела какво да очаква. Когато не дохождала до върха, често поглежда­ла към него. Тъкмо затова видяла дългата пъртина зад Януари.

– Какъвто и юнак да е брат ми, не ще ми вземе ка­мъчето! – заканила се тя.

Чудиш се как тя се качвала до върха, любезни чи­тателю? Никак не ѝ било мъчно. Марта имала голяма шейна, направил я за нея Дядо Време още като била мал­ко момиче – нали все плачела, чак място не си намирала. Не била обикновена тая шейна. Тя имала големи плат­на, способни да улавят вятъра. С Февруари често се качвали на нея, хващали за мъничко я Горняк, я Бриз, я Влах и се понасяли по-бързо от всеки конски впряг, ако ще да бил и хвърковат.

Скочила бързо Марта на шейната и викнала:

Влах, Влах, северняко,

ела скоро в мойте платна!

От брат ми да мина напряко,

към върха бързо да полетя!

Чул я Влах, погледнал отдалеко шейната, погле­днал платната и скоро ѝ обърнал гръб.

„Защо ми е аз, властелинът на тоя свят, да служа на някого? Да съм по-долу от роб?“ – казал си той.

Марта така и не разбрала за тая надменност. Ако знаела, сигурно щяла да го остави да пострада от гнева на Лодос, щом той оздравеел. Помислила обаче, че не я е чул, затова рекла пак да извика:

Влах, Влах, северняко,

ела скоро в мойте платна

или Лодос, без очи южнякът,

ще си върне обратно света!

Едва като чул тия думи, Влах се хвърлил напред в галоп. Такава вихрушка се завихрила, че снегът наоколо се завъртял лудо като при зимна буря. Само миг изми­нал и той се врязал в здравите платна на шейната, за да я понесе все едно била кораб. Пъртина не ѝ трябвало на Марта да прокарва, не ѝ трябвал и кожух, да я пази от студа. Сама мощта на Влах ѝ стигала, за да изкачи върха. Развели се косите ѝ, пълнели се със сняг, ала дори не прит­варяла очи – всяка снежинка отбягвала гневния ѝ лик.

Баба Марта и месеците” е първата авторска книга на Слави Ганев, който придоби популярност с първия пълен превод на „Дракула” на Брам Стокър и с превода на „Монахът” от Матю Грегъри Луис. На него дължим и двата тома с български народни приказки – „Български народни приказки” и „Български народни приказки от Македония”, на които е съставител и разказвач.

Новини

Време за приказки: Веселите приключения на Петсън и Финдъс

Новини

Време за приказки: 1 от 30 празнични истории

Здраве

Време за приказки: Нова аудиокнига с гласовете на Ненчо Балабанов и Албена Павлова

Мнение на специалиста

Магията на страха: Топ 10 на най -зловещите детски приказки

Още от Образование

Разговорът на тази тема с децата трябва да е много деликатен.

Снимка: Shutterstock

Основните неща, които да кажем на детето за секса (по години)

По-важно е детето да учи нещо с удоволствие, а не защото така е отредил балът му.

Снимка: Sutterstock

И след 7 клас има живот

Жена говори по важна тема. Снимка: Shutterstock

 

Как да предразположим събеседника си

Има полезни начини да подобрим представянето на детето в училище.

Снимка: Shutterstock

10 неща, които подобряват ученето в училище

Хю Грант и съпругата му Ана Еберщайн. Снимка: Getty

Хю Грант критикува елитните частни училища

Коментари

Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар

Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание.

Виж всички коментари

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

Щастливо семейство.

Снимка: Shutterstock

Да поговорим

42 неща, които се променят в живота след раждането на дете (2 част)

Колкото и да сте подготвени за новите страни в ежедневието ви, пак ще останете изненадани от някои

Влюбени мъж и жена си говорят. Снимка: Shutterstock 

Здраве на семейството

9 ясни доказателства, че връзката ви е стабилна

И какво издава, че отношенията с партньора могат да се взривят

Никога не оставяйте малкото дете само в колата.

Снимка: Shutterstock

Да поговорим

Как да не забравите детето в колата

Това се случва по-често, отколкото може да си представите