Време за приказки: Притчи, вдъхновени от българския фолклор

Малък може да си, ала голямо дело да извършиш - откъс от "Баба Марта и месеците"

09 Март 2019 г.
Време за приказки: Притчи, вдъхновени от българския фолклор

Илюстрации: Дамян Дамянов, снимки: „Сиела

За годишните времена, за месеците и за всевъзможните чудати създания, скитали по земите ни в древността, за причудливи създания от българския фолклор - за тях разказва писателят и преводач Слави Ганев в първата си авторска книга „Баба Марта и месеците”.

34 притчи, поучителни и издържани в напевен приказен стил, са подходящи и за деца. Те са вдъхновени от богатата палитра на българските предания: историите за вечно младия хубавец Дядо Време и чудната девойка Баба Година, които се срещнали още, когато земята не била в порядък и годишните времена не съществували; за царя на великаните, който с боздугана си можел да превърне всяка планина в купчина пясък; за добрия рибар Никола, в чиято къща Баба Година завършва пътя си и поема по него отначало; за неземно красивата Снежна царкиня и четиримата побратими ветровете, които влезли в жестока разпра заради нея...

Месеците имат човешки образ в много от тях: Януари препускал на вихрения си жребец, Февруари обичал да похапва сладки зимни гозби, а пък Марта била колкото красива, толкова и проклета.

Откъс

Малък може да си, ала голямо дело да извършиш

Много са качествата, присъщи на чове­ците, любезни читателю. Те се срещат и у месеците. Твърде силна сред тях е завист­та. По-могъща е от смелостта. Всякога съкрушава добротата. Винаги се надига срещу благородството и отзивчивостта. Ето че си дойдохме на думата. Стигнахме до Марта. За нея много може да се говори – много, я! В тия времена, когато спорела с Януари, още била мома. Дълги ѝ били косите, хубави – очите, тън­ка – снагата. Колкото била красива обаче, толкова и проклета. Казват, че се родила посред буря, когато Влах покрил с облаци цялото небе. Затрещели гърмо­ве, а само миг по-късно, тъкмо щом Година я поела на ръце, преминал клетникът Лодос. Едва-едва се носел, ала стоплил пеленачето, без да разбере. Не се явила на света с плач Марта. Явила се със смях и още от тоя миг гледала с ококорени очички как гръмотевиците прорязват небесата. Заплакала едва когато почув­ствала топлината на Южния вятър по кожата си.

Проклета била Марта. В чудо се виждали Баба Година и Дядо Време. Никой не можел да издържи на крясъците ѝ. Хем била злояда, хем за храна ревяла. Хем обичала подаръци да получава, хем нито един от тях не харесвала. Хем радостно играела в снега, хем пред­почитала шума на дъжда и градушката.

Такава пораснала Марта и, бъди спокоен, съвсем скоро ще научиш повече за детството ѝ, дето прека­рала с любимия си брат – Февруари. За това обаче по-късно ще ти разкажа. Когато Януари поискал да вземе безценното ѝ камъче, тя била вече девойка. Защо ли му било това камъче? Искал с него да върне очите на Ло­дос, за да се изравнят силите на зимата и лятото. Така нямало повече да тегне вечна зима. Тъкмо него обаче проклетата Марта си обичала премного. Не само това – от него повече любела само студа, леда и снега. Януа­ри тръгвал срещу тях. Ако Лодос оздравеел, вече щяло да има и пролетни дни! Топлината да изпълва въздуха. Нежнокрили пеперуди да се реят в него...

– Противно! – виквала тя, щом помислела за по­добна гледка. – Противно!

А камъчето си само как обичала!

– Мое! Мое! – нареждала тя, като се сетела за него. – Мое!

На никого не искала да го дава. Понякога дори изкач­вала планинския връх, на който го оставяла, за да е недос­тъпно за людете, и гледала ли, гледала красивите му черни шарки. Галела го понякога с пръсти, милвала го.

– И как хубаво сияеш сред снега! – мълвяла от вре­ме на време. – Няма по-красив от него. Няма по-красиво и от тебе!

Какво ще речеш, любезни читателю? Мислиш ли, че Марта щяла да остави любимото си камъче на Яну­ари току-така? Правилно, правилно – никак не ѝ се нра­вела тая мисъл. Затова и той не рачил да го поиска от нея, а тръгнал право към върха. Ей така, ви казвам! На своя глава потеглил, макар че и за него било мъчно из­качването. Сипел се снегът, виели се вихрушки и цели дървета поваляли в преспите, ала той продължавал безропотно нагоре и прокарвал дълбока диря, в която затъвал до кръста.

Марта обаче, проклетата Марта знаела какво да очаква. Когато не дохождала до върха, често поглежда­ла към него. Тъкмо затова видяла дългата пъртина зад Януари.

– Какъвто и юнак да е брат ми, не ще ми вземе ка­мъчето! – заканила се тя.

Чудиш се как тя се качвала до върха, любезни чи­тателю? Никак не ѝ било мъчно. Марта имала голяма шейна, направил я за нея Дядо Време още като била мал­ко момиче – нали все плачела, чак място не си намирала. Не била обикновена тая шейна. Тя имала големи плат­на, способни да улавят вятъра. С Февруари често се качвали на нея, хващали за мъничко я Горняк, я Бриз, я Влах и се понасяли по-бързо от всеки конски впряг, ако ще да бил и хвърковат.

Скочила бързо Марта на шейната и викнала:

Влах, Влах, северняко,

ела скоро в мойте платна!

От брат ми да мина напряко,

към върха бързо да полетя!

Чул я Влах, погледнал отдалеко шейната, погле­днал платната и скоро ѝ обърнал гръб.

„Защо ми е аз, властелинът на тоя свят, да служа на някого? Да съм по-долу от роб?“ – казал си той.

Марта така и не разбрала за тая надменност. Ако знаела, сигурно щяла да го остави да пострада от гнева на Лодос, щом той оздравеел. Помислила обаче, че не я е чул, затова рекла пак да извика:

Влах, Влах, северняко,

ела скоро в мойте платна

или Лодос, без очи южнякът,

ще си върне обратно света!

Едва като чул тия думи, Влах се хвърлил напред в галоп. Такава вихрушка се завихрила, че снегът наоколо се завъртял лудо като при зимна буря. Само миг изми­нал и той се врязал в здравите платна на шейната, за да я понесе все едно била кораб. Пъртина не ѝ трябвало на Марта да прокарва, не ѝ трябвал и кожух, да я пази от студа. Сама мощта на Влах ѝ стигала, за да изкачи върха. Развели се косите ѝ, пълнели се със сняг, ала дори не прит­варяла очи – всяка снежинка отбягвала гневния ѝ лик.

Баба Марта и месеците” е първата авторска книга на Слави Ганев, който придоби популярност с първия пълен превод на „Дракула” на Брам Стокър и с превода на „Монахът” от Матю Грегъри Луис. На него дължим и двата тома с български народни приказки – „Български народни приказки” и „Български народни приказки от Македония”, на които е съставител и разказвач.

Новини

Време за приказки: Веселите приключения на Петсън и Финдъс

Новини

Време за приказки: 1 от 30 празнични истории

Здраве

Време за приказки: Нова аудиокнига с гласовете на Ненчо Балабанов и Албена Павлова

Да поговорим

Топ 10 на най-зловещите приказки

Още от Образование

Някои родители се бъркат във всичко и в училището на детето.

Снимка: Shutterstock

Осем типа родители, които подлудяват учителите

Сред официалните гости на „Финалът“ бе и д-р Ваня Кастрева, началник РУО - София-град.

Снимка: „Клет България“

Отличиха училища и преподаватели за принос към разработването на учебно съдържание

Момче, щастливо от резултатите на изпита. Снимка: Getty

6 съвета към родителите преди НВО

Не насилвайте детето да учи до последния възможен момент.

Снимка: Shutterstock

Най-честите грешки на родителите преди матури

Родители говорят със сина си преди изпита. Снимка: Getty

5 фрази, които не казвайте на децата преди изпит

Коментари

Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар

Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание.

Виж всички коментари

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

Бебе, което се усмихва. Снимка: Guliver / Getty

 

Да поговорим

Кога бебето започва да се усмихва

Защо смехът е толкова важен признак на развитието

Роби Уилямс. Снимка: Getty

Заедно

Роби Уилямс на благотворителен мач със съпругата и децата си

Певецът откри спортното събитие Soccer Aid, пристигайки на стадиона със съпругата и дъщерите си

Бебе се радва на домашния любимец. Снимка: Getty

Да поговорим

Как да запознаем кучето с бебето

Основни правила за мирно съвместно съжителство (част 2)

София Вергара и Моноло Гонзалес Вергара. Снимка: Instagram

Заедно

София Вергара под прожекторите с 32-годишния си син

Звездната майка подкрепи стартът на новата му кулинарна марка TOMА

Разтворена книга и цвете в нея. Снимка: Getty

Тийновете обожават селфитата.

Снимка: Shutterstock

Да поговорим

Защо е важно да „спасим“ тийнейджъра от инфлуенсърите

Пристрастяването и имитацията на всяка цена понякога могат да бъдат опасни

Майка кърми бебето си. Снимка: Getty

Здраве

Имунолог разказва защо адаптираното мляко никога няма да замени кърмата

Дори най-балансираната бебешка формула не може да конкурира естественото хранене

Момиченце играе с куклата си. Снимка: Getty

 

Да поговорим

Какво „разказва“ за брака ви поведението на детето

В детските игри се оглеждат отношенията между мама и татко