Са ли родителите свръхтолерантни?

Откъс от "Митът за разглезеното дете" на експерта по възпитанието Алфи Кон

19 Ноември 2017 г.
Са ли родителите свръхтолерантни?

Илюстрация: "Колибри"

Ето ви едно истинско предизвикателство срещу прекалено консервативното и ултрамодерното възпитание - книгата „Митът за разглезеното дете“ приканва да преразгледаме закостенелите си схващания относно децата и родителските грижи.

Авторът Алфи Кон първо се спира на обвиненията, че родителите са свръхтолерантни, а децата са разглезени – обвинения, които витаят в пространството от доста време, като всяко поколение настоява, че проблемът не е бил никога толкова сериозен, както сега.

Втората група обвинения държи сметка на родителите за „прекомерните грижи“. Книгата разглежда и ситуации, при които децата са закриляни от неприятни изживявания или им е позволявано да се чувстват по-удовлетворени от себе си, отколкото заслужават.

Твърдението е, че децата се хвалят прекомерно, че лесно им се пишат отлични оценки, дава им се възможност да се приберат у дома с награда, макар че никого не са победили.

Разумната алтернатива на свръхгрижовното възпитание не е полагането на по-малко грижи, а на по-добри. Алтернативата на свръхтолерантността не е да упражняваме повече контрол, а да бъдем по-адекватно отзивчиви. Алтернативата на нарцисизма не е конформизъм, а обмислено бунтарство.

Откъс

Заливани сме от оплаквания как днешните деца били разглезени, защото родителите не съумявали да поставят граници. Средно интелигентен човек би изтъкнал, че тук се правят три твърдения: родителите не поставят граници, децата се държат по такъв начин, че бихме могли да ги наречем „разглезени“, и че първият проблем причинява втория.

Всяко от тези твърдения има нужда да бъде доказано; случки, дори от онези, които ни карат да поклащаме глави и да цъкаме с език, просто не са достатъчни. Трябва да има някаква причина да вярваме, че историите, които чуваме, или поведението, което се случва да наблюдаваме, са представителни за масовото население. А това на свой ред означава, че трябва да дефинираме по-прецизно за какво точно говорим.

„Родителите биха позволили на децата си да им се размине и убийство“ или „Децата са изпуснати от контрол“ не са изказвания, подлежащи на проверка – не само защото са неуточнени, но и защото са наситени с ценностите на изричащия ги, който всъщност казва: „Родителите се примиряват с поведение, което според мен трябва да забраняват“ или „Не одобрявам държанието на някои деца“. Ако искаме да твърдим, че днес повече хора се държат така, отколкото в предишните поколения, нужно е да дефинираме точно темата си, за да може да сравним данни от различни периоди.

И тъй, как трябва да оценим оплакване от рода „Живеем в общество, центрирано около децата, където на желанията и изискванията на децата все повече се дава приоритет“? Първата ни реакция би могла да е да попитаме как това твърдение се съвместява със силно тревожни социални индикатори като големия брой американски деца, живеещи в бедност, или с факта, че малолетните все още са съдени и лежат в затвор като възрастни.

В по-прозаичен план можем да изтъкнем, че в рамките на културата ни нашето отношение към децата е в най-добрия случай противоречиво. Родителите обичат собствените си деца, но


често не търпят ничии други. Понякога децата ни се струват възхитително сладки, но по-често ги приемаме като досадни. „Добро“ дете е такова, което седи мирно и си мълчи. Проучвания на възрастни американци последователно установяват нещо, което една статия от вестник нарича „стъписващо ниво на антагонизъм не само към тийнейджърите, но и към малките деца“. Значително мнозинство от нашите сънародници твърди, че не одобряват децата от всякаква възраст, като ги наричат груби, мързеливи, безотговорни и лишени от основни ценности.

През 30-те години на двайсети век изследовател на име Харолд Андерсън коментира: „Мисля, че като култура все още не сме се научили да харесваме децата“. Трудно би било на някой, който иска да докаже, че оттогава нещата са се променили. През 2012 година покойната Елизабет Йънг-Брюл посвети цяла книга на „огромния обхват от антидетски социални мерки и индивидуално поведение“, които все още съществуват. Общество, центрирано около децата ли? Не е ясно дали днешна Америка би могла да бъде описана като дружелюбна към децата.

От друга страна, през продължителен период от време има промяна в посока на децата да се гледа като на индивиди, притежаващи своя собствена стойност като човешки същества, които трябва да се третират с човечност. В индустриализирания свят децата все по-рядко са принуждавани да работят, нито пък на тях се гледа предимно като на икономически актив, както е било сравнително доскоро – пред деветнайсети век.

Също така днес е по-малко вероятно те да бъдат възприемани като греховни създания, чиято воля трябва да бъде прекършена, отколкото преди няколко века. В Нова Англия от пуританските времена децата са били публично бити с камшик. Играта е била възприемана като неприемлива фриволност дори за съвсем малки деца.

Бебетата са били описвани като „мръсни, гадни и противни“ и отношението към тях е било съответстващо. Убийството на бебета е било нерядко явление през човешката история и са били чести практиките деца да бъдат изоставяни, измъчвани и подлагани на сексуален тормоз. „Преди модерните времена не успях да намеря данни за един родител, който днес не би бил пратен в затвора за тормоз над дете“, пише историкът Лойд де Мос.

В такъв случай отговорът на нашия въпрос зависи от периода от време, който разглеждаме, и дефиницията, която използваме. Да, има „по-ярък израз на обич към децата и по-голям интерес към развитието им през последните няколко века в индустриалните западни общества“. Ала това не означава, че културата ни е центрирана около децата в конкретния и негативен смисъл, в който често се употребява тази фраза, чийто подтекст е, че нуждите и желанията на възрастните идват на второ място след тези на децата.

Ами ако въпросът, който стои, е дали днешните родители са „по-свръхтолерантни“? Отново трябва да подходим внимателно. Отнася ли се тази дума към по-хуманно третиране на децата, даването им на думата, за да обяснят какво им се случва, позволяването те да бъдат не само виждани, но и чувани, признаването на техните предпочитания, вместо прекършването им според нашата воля?


Означава ли, че проявяваме готовност да се съобразим с малките деца кога са гладни и уморени, вместо да ги насилваме да ядат и спят, когато е удобно за нас? Че позволяваме на децата понякога да палуват и да се забавляват, че ги утешаваме, когато плачат?

Всъщност това са промените в отношението, към които е била отнасяна думата „толерантни“, когато е започнала да се употребява в началото. И в онези дни общата тенденция действително е била в тази посока. Един автор говори за „идеология на толерантното отглеждане на децата“, характеризираща съветите към родителите през 30-те години на двайсети век – десетилетие, създало книга с изразителното заглавие „Бебетата са човешки същества“. Друг автор сочи, че описваното навремето като „новата толерантност днес се възприема като здрав разум“. Хората са започнали да говорят за нуждите на децата и да съзнават, че те прогресират през такива етапи на развитие, че може да не са готови да поемат дадена отговорност или да овладеят умение само защото ние го изискваме от тях. Този прогрес обаче не е протичал простичко и линейно.

Строгостта, отстъпила пред толерантността, сама по себе си е била обрат в подхода към детеотглеждането през деветнайсети век, който е реагирал повече на нуждите на децата. Нещата са се влошили, преди отново да се подобрят. И обратът отново се е преобърнал: 50-те години носят прегрупиране, при което дори на основни принципи отново се е гледало с подозрение.

Днес думата „толерантност“ има различно значение: тя не обозначава хуманно отношение или готовност да бъде кърмено бебето, когато е гладно; означава изнежване на децата, което по дефиниция е нездравословно. (Интересно е, че смисълът на „изнежвам“ също се е променил. Някога е означавал „отнасям се нежно“, а днес – „разглезвам“.) Днес толерантното възпитание се разбира от широката общественост и от психолозите, занимаващи се с развитието, като такова, при което рядко се поставят изисквания и граници и децата са свободни да правят кажи-речи каквото си искат.

А дали някой изследовател се е опитал да направи количествена оценка на родителите, които биха могли да бъдат определени като свръхтолерантни в този смисъл? Повечето хора, които говорят за епидемия от свръхтолерантно възпитание, просто допускат, че това е вярно, че всички го знаят и затова няма нужда твърдението да се обосновава. Усилията ми да открия данни – като прерових и училищни, и популярни бази данни, а също така пращах запитвания до водещи експерти в областта – не доведоха до абсолютно нищо.

Принуден съм да заключа, че никой няма идея колко на брой родители може да бъдат смятани за свръхтолерантни, колко много са разчитащите на наказания и колко са просто отзивчиви към нуждите на децата си, без да са нито свръхтолерантни, нито наказващи. (Тенденцията да се пропуска тази трета възможност сама по-себе си е тревожна и трайна.)

Накратко, няма абсолютно никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че свръхтолерантността е доминиращият стил на възпитание на децата от страна на родителите в нашата култура, нито дори, че е особено разпространен.

Алфи Кон е изтъкнат американски учен, социолог, лектор и експерт по възпитание на децата и по поведенческа психология, широко известен с критиките си към традиционните възпитателни методи. Написал е 14 книги и на множество статии, участвал е в стотици телевизионни и радиопрограми, книгите му са преведени на 20 езика. В България са излезли „Губим в надпреварата да печелим” и „Митът за дисциплината”.

Превод: Надя Баева

Източник: "Колибри"

Да поговорим

6 пропуска в дисциплината ни като родители

Да поговорим

Стъпки към позитивната дисциплина

Да поговорим

Най-доброто възпитание – да не възпитаваш

Образование

Възпитание на характера с Алфонсо Агило

Още от Образование

Мечока на Хулио Кортасар – сред шедьоврите на „Лист”

Дете, което мечтае за космоса и учи. Снимка: Shutterstock

 

В 5 стъпки: да насърчим детето да учи без досада

Момиченце гледа часовника. Снимка: Shutterstock

Как да научите дете в предучилищна възраст да познава часовника

Щастливо семейство. Снимка: Shutterstock

Уроците за живота, които не преподават в училище

Ученик пише в тетрадка. Снимка: Shutterstock

15 признака издават дислексията на малкия ученик

Коментари

Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар

Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание.

Виж всички коментари

Най нови

И през зимата има алергии, които ни мъчат.
Снимка: Shutterstock

 

 

Мъж и жена говорят разгорещено. Снимка: Shutterstock

 

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

 

Мъж и жена говорят разгорещено. Снимка: Shutterstock

 

Мнение на специалиста

Ще стане както аз го искам: 4 вида емоционални терористи

Ако сте предупредени и разчитате знаците, вие ще сте „въобръжени“ и донякъде защитени

Жена държи с ръце отпуснатия си корем. Снимка: Shutterstock

 

Здраве

Да стегнем корема след раждането

Силна воля и правилна програма за възстановяване стъпка по стъпка

Меган Маркъл целува принц Хари. Снимка: Instagram

Заедно

Меган Маркъл сподели много лична снимка с принц Хари

В кратко видео тя показа как с децата правят празнична торта

Джейсън Момоа и Андрия Арноха. Снимка: Getty

Заедно

Джейсън Момоа и Майли Сайръс с новите си партньори за първи път на червения килим

Излязоха под прожекторите на концерта посветен на 50-годишнината на шоуто "Saturday Night Live"

Разтворена книга, ароматни свещи и стръкчета лавандула. Снимка: Shutterstock

 

 

Баща и син си играят. Снимка: Shutterstock

Да поговорим

Уроците, които детето учи само с татко

Въпреки че прекарва повечето време с мама, характерът на момчето се формира при контакт с бащата

Млади родители се карат. Снимка: Shutterstock

Да поговорим

За какво най-често се карат мама и татко

Как да балансират на ръба на скандала в конфликтни ситуации

Катрин Зита-Джоунс и Карис. Снимка. Getty

Заедно

Катрин Зита-Джоунс се похвали с музикалния талант на дъщеря си

И двете деца на актрисата и съпругът й Майкъл Дъглас имат артистични изяви
Образование

Мечока на Хулио Кортасар – сред шедьоврите на „Лист”

Аржентинският писател пише историята за децата на свой приятел-художник

Разтворена книга, ароматни свещи и стръкчета лавандула. Снимка: Shutterstock

Тръшкането е нормален етап от растежа на детето.
Снимка: Shutterstock

 

Да поговорим

Как да реагирате успешно на детските капризи

Кои са причините за тръшкането, в коя възраст се проявяват и какви видове истерии може да очаквате