Снимка: Shutterstock
Тази вдъхновяваща история за една невероятна учителка, която успява да накара учениците си да повярват в себе си благодарение на една лесна задача, излиза за първи път в Reader’s Digest преди години. Днес Obekti.bg я споделя с нас:
Един ден учителка по математика от Минесота накарала всяко едно дете да запише имената на съучениците си на лист хартия. После ги подканила да напишат срещу всяко име най-хубавото нещо, което могат да се сетят за конкретния човек. В края на урока всеки ученик предал своя лист хартия. Било петък.
През уикенда учителката успяла да прегледа и анализира резултатите. Написала името на всяко едно дете на отделен лист и събрала всички мили неща, които били казани за него. В понеделник връчила на всеки ученик съответния лист с неговото или нейното име.
Децата се развълнували, стаята бръмнала с шепоти и коментари от типа на „Това наистина ли е за мен?“ и „Не знаех, че някой ме харесва толкова много.“ Те не обсъдили резултатите в рамките на часа, но учителката знаела, че е постигнала целта си. Тя накарала своите ученици да повярват в себе си.
Няколко години по-късно един от учениците – Марк Елкунд, загинал във Виетнам. Повечето му съученици и учителката присъствали на погребението. По време на церемонията бащата на убитото момче отишъл при преподавателката и ѝ казал: „Искам да ви покажа нещо“. Бръкнал в джоба и извадил изхабен лист хартия. Очевидно било, че е бил сгъван и разгъван многократно. „Откриха това сред вещите на сина ми. Знаете ли какво е?“. Бащата подал листа на учителката. Оказало се, че това били всички мили неща, които съучениците на Марк са били написали за него в онзи паметен урок.
„Благодаря ви, че сторихте това – казала майката на младото момче. – Това бе наистина скъп и ценен спомен за нашия син.“
След това се случило нещо наистина изненадващо. Един по един бившите съученици на Марк започнали да вадят своите листове. Много ги носели със себе си в портфейлите си. Някои от тях дори ги сложили в своите фотоалбуми. Един мъж изрекъл: „Мисля, че всички сме си ги запазили. В края на краищата – как бихме могли да изхвърлим подобно нещо?“
