3 родителски фрази, които нараняват ученика

Всички родители тайно си мечтаят детето им да бъде отличник, да се представя успешно, да получава похвали и да бъде давано за пример. Но понякога това не се случва. Причините могат да са най-различни: липса на мотивация, невъзможност да разбере материала, стрес, инат, други интереси в настоящия момент. Разбира се, това няма как да остане скрито от будната родителска съвест. И започва атака срещу ученика: с думи, забрани, наказания, лишаване от любими неща.

Нека бъде честни: това не върши работа и отдавна сте го забелязали. А защо тогава продължавате? И знаете ли какви могат да бъдат последиците от някои случайно или нарочно изпуснати думи? Има 3 изречения, които понякога родителите не се замислят и изричат, но те са в състояние да демотивират детето и то трайно. В стремежа си да го стимулират още повече, понякога те изричат неща, които обаче имат обратен ефект.

Ето какво никога не бива да казвате на ученика, когато забележите, че не полага достатъчно усилия, не се справя добре или просто не му се учи.

Не използвайте заплахи, свързани с бъдещето на детето.

Снимка: Shutterstock

„Ако не учиш, никога няма да имаш хубава работа, която да ти носи добри пари и да можеш да се издържаш“

Това изречение е от онези малки и случайно изречени заплахи, които уж опитват да вдъхновят детето за неговото бъдеще, но реално му пречат. Бруно Бетелхайм в книгата си „Почти перфектен родител“ обяснява и защо това не бива да се казва.

За детето бъдещето е утре. Когато родителят описва това бъдеще, пълно с препятствия и проблеми, той на практика посява страх и представата, че всичко ще се случи много скоро.

Спонтанната реакция на детето е да спре да учи, дори да започне да бяга от училище (в дистанционен формат – да си намира други занимания по време на часовете), за да се предпази от онова лошо, което му предстои. Така се ражда фобията към училище и учене.

Училищната фобия е характерна не само със страха и отказа от учене, но и с нежеланието на детето да порасне. Затова е по-добре да изкорените изцяло от мислите си всякакви намеци за неговата перспектива.

„Ако получиш добра оценка, ще ти купя подарък“

Това е типичен пример за обещание, казано с надеждата да вдъхнови ученика и да му даде по-интересна цел от идеята на ученето като такова (трупане на знания). Децата често са поласкани от предложението, било то пакетче със стикери на любими анимационни герои или желана дреха в тийнейджърска възраст.

Даниел Пинк в книгата си Drive описва експериментите, извършени върху възрастни, тестващи ефекта на наградата като мотивация. Участниците били разделени на три групи. На тези в първата била обещана награда, ако изпълнят възложената задача, на вторите била дадена награда в края на работата, но без да бъдат предварително предупредени. Третите останали с празни ръце.

Най-лоши показатели след финала на експеримента показали участниците в първата група. Тези от втората били много щастливи от приятната изненада, но при следващата задача положили по-малко старание, очаквайки отново награда. Най-добри резултати имали онези, които не получили абсолютно нищо, тъй като при тях мотивацията била в личното удовлетворение или в удоволствието да направят до финал започнатото.

Изводът е, че много по-добре е да се инвестира в настроение и атмосфера, отколкото в крайни покупки.

Никога не подценявайте възможностите на детето.

Снимка: Shutterstock

„Ти не можеш да се справиш с тази задача“

Това е от онзи тип коментари, за които се казва, че дразнят изключително силно децата. Причината е, че те много точно улавят подтекста, който намеква, че силите и възможностите им (най-вече интелектуални) не достигат. Това подценяване може да бъде пагубно за самочувствието на малчуганите и то в дългосрочен план.

Със сигурност родителите не искат да обидят детето си, а опитват да го стимулират, но ефектът не е какъвто очакват, дори може да бъде опасен за психиката на малчугана. От ситуацията може да се излезе, ако се вложи доза хумор, но малко майки и бащи се сещат да реагират така.

Марио Полито в книгата си „Мотивация“ посочва как това изречение може да разруши самочувствието на детето и защо е сред основните причини за неговата демотивация. Трудността на определени ситуации и търканията, които се създават между родители и деца, могат да доведат до афект, когато се създават условия тези думи да бъдат изтървани. А те, според Полито, буквално убиват желанието и стремежите на детето да се развива.

Лошото е, че то не забравя това и с времето кризата се задълбочава, а детето приема с примирение своята неспособност. И намразва училището.

Решаването на проблема не е лесно. Преувеличените комплименти или прекаленото празнуване при добра оценка не носи положителни резултати. По-скоро се получава ефекта на бумеранга и тревожността на ученика се засилва, защото за него става жизнено важно да не донесе разочарование на своите родители.

По-добре е заедно да прегледате грешките и трудностите, след което да опитате да помогнете на детето с полезни съвети, а не да правите изводи за неговия интелект или възможности.

Деси Тодорова по материали от Nostro figlio