Училищна фобия: какво да правим?

Учебната година е вече по средата, а детето ви продължава да отива на училище със страх и да се връща силно притеснено. А понякога дори намира хиляди причини, за да си остане у дома. Това е типичен случай на училищна фобия. И е често срещан проблем какт сред по-малките, така и при тийнейджърите, обясняват психолозите.

„Отказът от училище може да е свързан с негативни преживявания, които детето има или се страхува да има в двете среди, в които се намира - дом и училище, където могат да участват различни фигури: учители, съученици, родители“, обяснява психологът Сара Силван.

Обикновено родителите избират един от двата варианта в такива ситуации: твърдо настояват то да отиде на училище или се поддават на молбите му да си остане у дома. „И двете поведения трябва да се избягват. Това, от което то се нуждае, е да бъде изслушано и разбрано. В повечето случаи не става дума за каприз, а е знак за някакъв дискомфорт, който то се опитва да съобщи“, уточнява Силван.

Дете се страхува от училище.

Снимка: Shutterstock

Защо детето се страхува от училището

Най-добрата стратегия е да го наблюдавате, за да разберете причината за неудобството или страха, и да му помогнете. Обикновено отказът на детето е свързан с четири сравнително често срещани събития:

• Затруднения, бърза умора и затруднена комуникация. В тези случаи трябва да се уверите, че няма недиагностициран обучителен проблем, като например дислексия или дисграфия;
• Тревожност и страх от ниски оценки или строги порицания от учители;
• Преживяна негативна ситуация, унижение, конфликт или тормоз от съученици;
• Семейни проблеми.

Има и други причини, които също не бива да се подценяват. Понякога произходът на проблема не е в училището, а може да е свързан със семейството. Детето може да иска да си остане вкъщи, тъй като това е мястото, където се чувства в безопасност. Или не иска да напуска родителите си, тъй като се страхува да не бъде изоставено от тях (тревожност от раздяла).

Също така може да е преживяло стресиращи семейни събития, като например болест на роднина, раздяла на родителите или конфликтни взаимоотношения. В тези случаи детето възприема дома като опасен и се страхува да се върне обратно вкъщи и да не намери нещата такива, каквито ги е оставило. Поради това то отказва да тръгне за училище.

Възможно е също така да е преживяло и дълги периоди на заболяване, затова да му е много трудно да свикне отново с училищната рутина.

Как да му помогнем

Ключовите съставки в тази ситуация са любов, чувствителност и търпение. Принципът „ще се оправи от само себе си“ не важи: протакането на дискомфорта може да застраши отношенията на детето с училището.

„Говорете спокойно с него: опитайте се да го накарате да сподели как се чувства като цяло, кога се чувства добре и кога зле, както и страховете си. Това е първата стъпка към разбирането на причините за неговия дискомфорт“, съветва психологът. По този начин то ще разбере, че искате да му помогнете, без да драматизирате или омаловажавате трудностите му, карайки го да се чувства виновно. Фокусът не трябва да е върху ходенето на училище, а по-скоро върху благополучието на детето.

Втората стъпка е да наблюдавате как то възприема всеки контекст и да говорите с учителите, за да разберете какво се случва в училище. Ако смятате, че е необходимо, можете да се консултирате със специалист.

Майка успокоява детето след училище.

Снимка: Shutterstock

5 полезни стратегии при училищна фобия

1. Насърчете социализацията със съучениците му извън училище

Може да създадете мрежа от взаимоотношения със съученици в свободното време, които ще му помогнат да преживява училището по-спокойно;

2. Подчертайте положителните аспекти

Сутрин, преди училище, накарайте детето да обсъди планираните дейности, като подчертаете тяхната стойност и се съобразите с предпочитанията му. Например, ако то обича музика, мотивирайте го да учи този предмет. По този начин то ще вижда училището като място, където се натрупват нови преживявания.

3. Научете детето да спазва правилата

Един потенциален проблем може да бъде трудността на детето да спазва правилата, които важат за всички. За да свикне, започнете от вкъщи. Установете някои правила и го помолете да ги спазва безкомпромисно. Ще му бъде по-лесно да го прави след това и в училище.

4. Подкрепете самочувствието му

Не очаквайте твърде много от него: то ще се чувства неадекватно и ненужно стресирано. Опитайте се да зададете очаквания, съответстващи на възрастта и способностите на детето. Това ще му помогне да развие чувство за самоефективност и самочувствие и вече няма да се страхува от осъждане в училище.

5. Позволете му да греши

Друга важна роля на родителя е да даде възможност на детето да си „позволи“ да прави грешки, защото именно от грешките всички се учим най-много. Училището не е просто място за учене, а място на живот, където децата трупат опит, който ще се превърне във важни възможности за растежа им.

Деси Тодорова по материали от Melarossa