Поетът Ивайло Диманов: Моята дъщеря е най-хубавото ми стихотворение!

Известният журналист, писател и бард за изпитанията на бащинството – прозаично и поетично

04 Януари 2017 г.
Поетът Ивайло Диманов: Моята дъщеря е най-хубавото ми стихотворение!

Снимки: личен архив

Ако имате 15 минути в повече, направете един научен експеримент. Ей така, за себе си. Застанете на някоя оживена улица и спрете първите двайсет души. И ги попитайте кой е Международният ден на бащата. Знам предварително тъжния резултат от вашата импровизирана анкета. Само да не ме заподозрете в подпалване на световна война между половете. Нямам подобно желание, опазил ме Господ. По-скоро се опитвам да разгадая някои странни особености в професията РОДИТЕЛ.

В тънкия прорез на календара, току между Деня за опазване на околната среда и Деня на транспортния работник, е Международният ден на бащата. Всъщност 20 юни е и Ден на Слънцето, но каква по-сполучлива метафора за съвременния татко? Нямам предвид слънцето, а транспортния работник и изчезващата околна среда… Защото съвременният баща едва ли е слънце, за да огрее навсякъде. А трябва. Ако иска да е истински баща.

Онзи, който вечер, вместо да пийва студена бира с приятели по време на мач от Шампионската лига, чете на глас приключенията на Аладин и Пепеляшка.

Онзи, който не помни единния си граждански номер, но помни отлично всички имунизации на детето си.

Онзи, който отказва романтична вечеря в „Континентал Плаза” с най-красивата колежка в офиса, защото утре предстои трудно контролно по алгебра.

Онзи, който трябва да сготви любимата пилешка супа. Да изпере новия суичер, татуиран с химикал, да изглади и събере разпиления пъзел, да зашие скъсаното копче, да нахрани рибките в аквариума, да смени повредения цип на якето…

Не се усмихвайте, има такива мъже!

Мъже, които няма да срещнете на някое светско парти или в казиното. Мнозина читателки, еманципирани по волята на времето, в което живеем, ще махнат пренебрежително с ръка – днес едно дете може без баща, без майка не може!

Кой го каза? В Библията ли го прочетохте, или в най-нескопосния документ на този свят – тъй наречения Закон за закрила на детето? Та там дори няма такова понятие „самотен баща“. Отворете го и навсякъде ще срещнете единствено „самотна майка“.

Там дори априори не допускат, че може да се случи такова чудо – мъжът сам да отглежда детето си. Затова например баща, получил родителските права, трябва да има писменото съгласие на майката, за да може да заведе детето си на екскурзия в чужбина или да кандидатства за детски надбавки. Ами ако тя не му даде такова съгласие? Знаете ли за каква тежка процедура иде реч? Само защото в закона не са вписали универсалното понятие „самотен родител”.

Всъщност „самотна майка“ е остарял термин от отменения вече указ за насърчаване на раждаемостта, който обаче е останал в съзнанието ни. Днес би трябвало да се говори за „самотен родител“, който в допълнителните разпоредби на правилника за приложение на Закона за социално подпомагане се определя като лице, което поради вдовство, развод или несключен граждански брак отглежда само деца до 18-годишна възраст. Ала там, в бездушните алинеи като самотни фигурират единствено майките.

Очевидно бащите нямат право на самота!

Не съм настроен срещу самотните майки, тъкмо обратното! Искрено им се възхищавам, защото отлично познавам съдбата им. Нещо повече – знам, че зад всяка самотна майка стои поне един калпав и


недостоен мъж.

Такива мъже за съжаление ги има доста, с лопата да ги ринеш. Те не заслужават титлата „татко“. Но трябва ли заради тях да сложите всички представители на силния пол в панера за мръсно бельо? Нима не допускате, че някъде по света крачи някой чешит, който най-много от всичко на света копнее да се прибере у дома, да прегърне онова рошаво топло съкровище с мокро носле, което да му прошепне в ухото: „Татко, обичам те!“.

Повярвайте ми, има такива странни бащи.

Преди години дъщеря ми получи тежък астматичен пристъп и по спешност я приеха в детската пулмология в София. Поставиха я на системи с урбазон, защото дишаше едва с половината от капацитета на белите дробове. В стаята ѝ имаше още две деца с майките им, а моята Ива не искаше да я оставям. Сълзичките ѝ капеха от лицето, а тя повтаряше „Татко, не ме оставяй тук!”

Оказа се, че в клиниката няма такъв прецедент – да настаняват родители от мъжки пол. Един лекар с библейска фамилия, забравил клетвата на Хипократ, разплака детето ми и малко остана да му счупя врата. Първата нощ прекарах на пейката под прозореца на клиниката, но дъщеря ми знаеше, че съм там и спа спокойно.

На другия ден подир скандала, който вдигнах, дойде някаква шефка, извини ми се и предложи да разместят легла, така че да настанят мен и детето в отделна стая. Отказах, защото заради нас трябваше да местят болни деца и майките им, да ги събират от три стаи в една, представяте ли си!?

Ива

Всяка сутрин ставах в пет, за да съм при детето преди първата процедура, от която го беше страх, а си тръгвах късно вечер с поредната приказка за „Лека нощ!“ Само защото шепа дебилни чиновници с консервни кутии от копърка вместо сърца са изключили еретичната вероятност някое болно дете да живее с татко вместо с мама…

Скъпи жени и майки, знаете ли кои са ония три процента, в които бракоразводният съдебен състав присъжда детето на бащата? Майката трябва да е или тежък случай на наркомания, или сериен убиец, или редовен пациент на психиатрията.

Аз отглеждам детето си сам! Не бях си представял живота точно така, но семейството ми се разпадна. Ако изключим формалните бракове за зелена карта отвъд океана, никой не се жени, за да се разведе, нали?

Приел съм съдбата си като някаква мисия в тоя абсурден


живот и твърдо вярвам, че всеки от нас има подобен тип длъжностна характеристика, писана там, най-горе.

Дори и да не си дава сметка, всеки един от нас е дошъл на тая земя, за да свърши нещо конкретно и, дай Боже – полезно. Тук всички сме с временно назначение и особен статут. Един идва, за да построи две болници и три училища, друг идва, за да меси хляб, трети – за да изиграе най-удивителния танц с лента и обръч…

Аз умея да сънувам. И записвам цветните си сънища, за да не ги забравя до сутринта. Някои казват, че това е поезия, но аз не съм съвсем сигурен. Сигурен съм само в едно – ако това, което творя, е поезия, то дъщеря ми Ива е най-хубавото стихотворение, което някога съм писал! Ако някой самотен родител почувства нужда от мерена реч, нека прочете ей това стихотворение, мисля, че то до голяма степен изразява моята житейска философия:

ЧЕИЗ

Сега си толкоз малка и чуплива!

Сред репеите - стръкче минзухар...

И сгушена под мокрия ми шлифер,

не искаш да повярваш, че съм стар.

Обичам те, красавице! Обичам те.

Как искам дирижабъла да спре.

Прекрасно мое слънчево момиче,

ела да прекосим това море...

Сега светът спокойно се подпира

на бащините силни рамене.

Но скоро, щом се спусна по баира,

ще проумееш, че не съм Антей.

Върви! Върви по своя път, детето ми,

не спирай тук! Нали ми обеща?

Иди отвъд мечтите ни, където

не стигна твоят уморен баща...

Аз ще те гледам горе, от високото.

Ще стискам палци в труден час.

Четворка на контролното ли? Споко!

Четворки, тройки имал съм и аз...

А как ще се гордея, ако знаеш,

когато влезеш в университет.

Целувка по звездите ще ти пратя,

ще бъда най-щастливият поет!

На сватбата ти скришом ще приседна,

хем радостен, хем малко натъжен.

Вместо чеиз - ще ти изпея песен.

Да не забравиш чаша и за мен!

И ако трябва да потърсиш смисъл

в живота, пълен с грях и суета,

спомни си, дъще - някога бях писал:

„Доброто надживява и смъртта!"

Ивайло Диманов

Ивайло Диманов е роден в София през 1956 г., автор е на 9 книги с поезия, разкази, театрална критика. Превеждан е на английски, френски, италиански, сръбски, турски и руски. Носител е на множество национални и международни литературни отличия. Имал е безброй концерти със свои авторски песни и поезия в различни градове на България, в Чехия, Румъния, Сърбия, Италия, Австрия, Словакия, Гърция, Канада и САЩ.

Пял е с Ал Бано и Ромина, със самия Окуджава. 20 години след първата си книга, превърнала се в най-известната стихосбирка на прехода – "Площад Гарибалди”. Ивайло Диманов все още вярва, че честното изкуство е спасение за душата. Макар да пише некомерсиална музика по свои стихове, неговите клипове в YouTube имат хиляди гледания. Неотдавна пред многобройна публика в НДК бардът отпразнува юбилей с нова стихосбирка - "Бермудският двуъгълник", която имаше своите успешни премиери в Брюксел, Париж и Лондон...

 

 

С татко

Виго Мортенсен: Пълно сърце и празно гнездо

Заедно

Най-голямото ми изпитание като баща: Георги Тошев

Да поговорим

Митко Павлов: Синът ми ме научи, че вече нямам лично време

С татко

Илън Мъск за възпитанието

Още от С татко

Баща преграща бебето си. Снимка: Shutterstock

Новите татковци не искат да повтарят бащите си

Важно е таткото да участва акивно в грижите за бебето.

Снимка: Shutterstock

Защо таткото може да се почувства изоставен след раждането на бебето

Чрез правилната стратегия ще се превърнете в наистина добър баща.

Снимка: Shutterstock

Как да бъдете добър баща (Част 2)

Баща носи на ръце бебето си. Снимка: Guliver / Getty

Защо любовта към новороденото понякога не идва веднага

Да бъдете добър баща е задължително.

Снимка: Shutterstock

Как да бъдете добър баща (1 част)

Коментари

Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар

Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание.

Виж всички коментари

Най нови

Мъж слага брачна халка на любимата си. Снимка: Getty

 

Време за ваканция.

Снимка: Shutterstock

Риби (20 – 26 май): Заслужена почивка

Надежди.

Снимка: Shutterstock

Водолей (20 – 26 май): Любовни очаквания

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

Мъж слага брачна халка на любимата си. Снимка: Getty

 

Мнение на специалиста

5 причини, които ни тласкат към брак

Не става дума само за любов – понякога се поддаваме на навик, натиск от общество, изгода ...

Отличен успех. Снимка: Getty

 

Образование

Да си най-добрият не винаги е печеливша опция

Кога преследването на идеала носи щастие

Разтворена книга, кафе и цъфнал люляк. Снимка: Getty

 

Котки, които се дебнат. Снимка: Getty

Хълцането на бебето притеснява сериозно родителите.

Снимка: Shutterstock

Да поговорим

Как да спрем хълцането на бебето

И колко тревожно може да бъде това

Момиче яде разнообразни храни. Снимка: Getty

Хранене

Ям, когато съм в стрес: грешният модел, който родителите насаждат

Какви проблеми се крият зад този „апетит“ на тийнейджъра и как да ги избегнем

Уил Смит. Снимка: Getty

Заедно

Уил Смит отново коментира раздялата със съпругата си

Актьорът призна, че Джейда е един от „най-дръзките гангстери“, които е срещал

Дейвид Бекъм. Снимка: Getty

Заедно

Дейвид Бекъм откровено за 27 години брак с Виктория

Футболистът: „Не знам как оцеляхме заедно през тези години“

Отворена книга, кафе, люляк. Снимка: Getty

Майка прегръща сина си. Снимка: Getty

Да поговорим

Какво е сигурна привързаност: 3 важни признака

Защо това е най-доброто нещо, което можете да дадете на едно дете