Цитат на деня

"Пангаров знаеше как да се справя с подобни главозамайвания. Чакаше само удобен случай. И ето го сега, директорът му го поднасяше наготово. Значи и в училище се е отпуснал. Добре, добре! На първата тренировка, тоест още утре сутринта, ще извади пред строя Пантев и ще го разжалва, ама така, че за цял живот да го запомни. Пантев нямаше да изтрае дълго, в това Пангаров бе уверен. Най-много след месец щеше да се завърти около него, да му покаже бележника си и да го помоли за прошка. Тогава Пангаров, разбира се, щеше да го прибере обратно. Предстояха важни състезания, а без Пантев? Защо да се лъже, Пантев е стълб на отбора. Но тогава той ще се завърне кротък като агънце.

— Да, да, ще го изгоня! — повтори Пангаров. — Мене прости хора не ми трябват. Ако губим, само от простотия губим. Гледахте ли вчера по телевизията мача с Унгария.

— Не! — отвърна директорът.

— Не?! — възкликна поразен Пангаров. Как може директор, интелигентен човек, да не гледа мача с Унгария! Театрите на празни салони играеха заради този мач, а той не го гледал. — Три на две! — съобщи резултата Пангаров. — За Унгария! Само от простотия! Представете ми списък, ще ги изгоня. Всичките. Калпазани!

Погледът му отново спря върху портретите на стената.

— Ей на! — каза той. — Ама и науката ни не е наука. Какво знаем ние за тях? За Левски, да, отличен бил на дълъг скок. А останалите? Спортували ли са? И какво?

Пангаров напусна стаята. Вратата изскърца зад гърба му. А директорът остана с поглед впит в портретите на стената. Дявол да го вземе, никога не си бе задавал въпроса дали са спортували тези хора."

"Войната на таралежите", Братя Мормареви