Цитат на деня

07 август 2016 г.

Снимка: Shutterstock

"Пангаров знаеше как да се справя с подобни главозамайвания. Чакаше само удобен случай. И ето го сега, директорът му го поднасяше наготово. Значи и в училище се е отпуснал. Добре, добре! На първата тренировка, тоест още утре сутринта, ще извади пред строя Пантев и ще го разжалва, ама така, че за цял живот да го запомни. Пантев нямаше да изтрае дълго, в това Пангаров бе уверен. Най-много след месец щеше да се завърти около него, да му покаже бележника си и да го помоли за прошка. Тогава Пангаров, разбира се, щеше да го прибере обратно. Предстояха важни състезания, а без Пантев? Защо да се лъже, Пантев е стълб на отбора. Но тогава той ще се завърне кротък като агънце.

— Да, да, ще го изгоня! — повтори Пангаров. — Мене прости хора не ми трябват. Ако губим, само от простотия губим. Гледахте ли вчера по телевизията мача с Унгария.

— Не! — отвърна директорът.

— Не?! — възкликна поразен Пангаров. Как може директор, интелигентен човек, да не гледа мача с Унгария! Театрите на празни салони играеха заради този мач, а той не го гледал. — Три на две! — съобщи резултата Пангаров. — За Унгария! Само от простотия! Представете ми списък, ще ги изгоня. Всичките. Калпазани!

Погледът му отново спря върху портретите на стената.

— Ей на! — каза той. — Ама и науката ни не е наука. Какво знаем ние за тях? За Левски, да, отличен бил на дълъг скок. А останалите? Спортували ли са? И какво?

Пангаров напусна стаята. Вратата изскърца зад гърба му. А директорът остана с поглед впит в портретите на стената. Дявол да го вземе, никога не си бе задавал въпроса дали са спортували тези хора."

"Войната на таралежите", Братя Мормареви

Коментари
Последни видеа

Всяко начало

09 декември 2022 г.