„При дивите неща” е опасно хубаво

Най-добрата книга в картинки според учителската гилдия на САЩ излиза за първи път в България. „При дивите” неща от прочутия писател и илюстратор Морис Сендак (1928 – 2012) ще се появи в луксозно издание с твърди корици през февруари в превод на Стефан Русинов и с емблемата на издателство „Лист”.

Книгата е носител на медала „Калдекот” – най-престижната награда отвъд Океана за рисувани книги, а през 2009 г. режисьорът Спайк Джоунс я превърна във фентъзи филма „Където бродят дивите неща”.

Макар да е писана в далечната 1963 г. „При дивите неща” влиза напълно в ритъма на днешния ден с теми като детския гняв, отегчение и ревност и жажда за приключения.

Рисунките на Морис Сендак прекрасно допълват 338-те думи, с които той разказва историята на малкия Макс. Една вечер момчето се държи зле и свършва такива поразии вкъщи, че за наказание остава без вечеря. Обиден Макс се оттегля в стаята си и благодарение на въображението му тя се превръща в островна джунгла, обитавана от зли зверове, наречени „дивите неща”. Момчето обаче не се стряска, а взима страха на съществата и става техен владетел.

Любопитен факт е, че в „дивите неща” Морис Сендак портретува роднини от голямото си еврейско семейство. Първоначалната му идея била историята да бъде „Земята на дивите коне”.
Осъзнал обаче, че не може да рисува коне и неговият редактор му предложил да ги смени с „диви неща” – определение, вдъхновено от еврейския израз vilde chaya – „диви животни”, използвано с любов по адрес на енергични и шумни деца. Идеята харесала на Сендак и той сменил конете с карикатури на лелите и чичовците си, които го отегчавали като дете с гостуванията си всяка неделя в дома на семейството му в Бруклин. В едно интервю той разказва, че според тогавашните му представи те всички били луди – с налети с кръв очи и големи и жълти зъби. На всичкото отгоре щипели бузите му до мораво. В действителност обаче тези роднини, точно като родителите на Сендак, били еврейски имигранти от Полша, които се спасили от Холокоста, за разлика от останалите си близки.

В друго интервю пък авторът припомня как първоначално „При дивите неща” е забранена в библиотеките. Минават две години докато библиотекарите и учителите осъзнаят, че децата се тълпят около книгата и я разглеждат отново и отново.
От тогава нещата доста са се променили. „При дивите неща” редовно е на върха в класациите за книги, препоръчвана от учители, психолози и критици.
През 2007-а въз основа на онлайн допитване Националната асоциация по образование на САЩ я обяви за една от своите „Топ 100 книги на учителите за деца”, а през 2012-а School Library Journal спонсорира проучване сред читатели, което разпознава Where the Wild Things Are като най-добра картинна книга.

Няколко пъти по време на двата си мандата президентът Барак Обама я чете на глас пред деца, поканени в Белия дом за традиционното великденско търкаляне на яйца.