За деликатното взаимодействие между майка и дете по време на раждането

Из бестселъра на невробиолога Дик Сваб „Ние сме нашият мозък"

02 февруари 2018 г.

Снимка: Guliver / iStock

"Раждането е прекалено важно, за да го оставите в ръцете на майка си."

"Поздравявам майка си в този ден на болка за нея и ѝ благодаря, че ме е довела на този свят." (Есемес от китайска рожденичка до майка ѝ)

„Според някои близки съм станал мозъчен изследовател, понеже баща ми работел като гинеколог. Избрал съм бил органа, който е най-далеч от неговия терен на действие. Това психоаналитично тълкувание се опровергава от факта, че при изследване на ролята на майчиния и детския мозък при раждането си сътрудничих с гинеколози като Кейс Бур от Уни­верситетската болница на Амстердам. Бур заключва, че за да протече едно раждане гладко, е необходимо да има добро взаимодействие между мозъка на майката и детето“, пише Дик Сваб в своя бестселър „Ние сме нашият мозък - От утробата до Алцхаймер“.

И повежда читателите зад паравана на човешкия череп, където, в резултат на множество биологични процеси възниква индивидуалността ни.

Откъс

Човешкият мозък – тази органична маса, тежаща килограм и половина, снабдена с над 100 милиарда нервни клетки – съхранява информация, направлява тялото и формира съзнанието. В него се разиграва онова, което прави всеки от нас уникален.

И мозъкът на майката, и този на детето могат да ускорят хода на раждането чрез хормона окситоцин, който попада в кръвоносната система и кара матката да се контрахира. Био­логичният часовник на майката регулира ритъма на сън и бо­дърстване. Поради това повечето раждания започват в часовете на покой: нощем и рано сутрин. Това и е времето, в което раж­дането протича най-бързо и изисква най-малко чужда намеса.

Пониженото ниво на кръвна захар у плода е сигнал за на­чало на раждането; то показва, че майката не е в състояние да снабдява растящото дете с достатъчно хранителни вещества. Михел Хофман изчисли, че родилните болки се появяват тога­ва, когато детето започне да изразходва приблизително 15 % от майчините хранителни ресурси. При многоплодна бременност този момент настъпва по-рано, което е и причина за по-ранното раждане.

Мозъчните клетки в хипоталамуса на нероденото дете реагират на понижената кръвна захар по същия начин, по кой­ то „възрастният“ хипоталамус реагира на недостига на храна. Активира се т.нар. ос на стреса и у детето настъпват редица хормонални промени, от които матката започва да се контрахи­ра.

Подсилвани от окситоцина, родилните болки карат бебешката главичка да се притисне към изхода на матката. На­тискът на свой ред задейства рефлекс, чрез който през гръбнач­ния си мозък майката подава допълнително количество оксито­цин, за да може главата на детето да се притисне още по-силно и да стимулира производството на повече окситоцин. Край на този омагьосан кръг слага раждането.

Някои психични нарушения имат пряка връзка с усложнени­ята при раждане. Шизофренията например отдавна се свързва с усложнения като използването на форцепс или вакуум екстрак­тор, ниското тегло, недоносеността, преждевременното спук­ване на околоплодния мехур и необходимостта от поставяне в кувьоз. Дълго време се предполагаше, че трудното раждане причинява мозъчни увреждания и води до шизофрения. Днес вече знаем, че шизофренията представлява ранно, предимно генетично нарушение в развитието на мозъка, пора­ди което усложненията при раждането може да се приемат и за неосъществено взаимодействие между мозъка на майката и детето и следователно за първи симптом на шизофрения, макар болестта да се проявява едва в пубертета.

Същото се отнася и до честите проблеми при раждането на деца с аутизъм – друго ранно нарушение в мозъчното развитие. Неотдавна бе доказано, че момичетата с хранителни разстройства като анорек­сия или булимия нерядко са се появили на този свят с усложне­ния, включително с ниско тегло. Колкото повече проблеми са имали тези момичета при раждането си, толкова по-рано нас­тъпва хранителното разстройство. Тъй като пониженото ниво на кръвна захар задейства родилния процес, не е нелогично да се запитаме дали вината не е в хипоталамуса на детето и в неправилно тълкуване на сигналите на понижената кръвна за­хар. Тоест усложненията при раждане биха могли да са и първи симптом на проблеми с хипоталамуса, които впоследствие да прераснат до хранително разстройство.

Дори в романите може да срещнем откъси, които загатват за активното участие на детето в раждането. Така например в „Братя Соледад“ Джордж Джаксън пише: „На 23 декември 1941 г. се изтръгнах от слабините на майка си против нейната воля – почувствах се свободен“. Веднага след раждането си Ос­кар от „Тенекиеният барабан“ на Гюнтер Грас усеща разочаро­вание от външния свят и се замисля дали да не се върне обратно в утробата; за жалост, междувременно акушерката е прерязала пъпната връв.

С две думи, гладкото раждане е въпрос на прецизно взаимодействие между майката и детето. Ако развитието на мозъка е нарушено, детето не може да изпълни ключовата си роля в раждането. На нас като възрастни не ни остава друго, освен да свикнем с мисълта, че децата имат тежката дума още от самото си раждане.

Майчинското поведение


Пред теб стоят два коня, които на пръв поглед са еднакво големи и с еднакво телосложение. Как ще разбереш кой е майката и кой – детето? Хвърли им сено. Майката ще изтика сеното към детето си. (Учението на Буда )

Още през бременността мозъкът на жената бива програмиран да се държи майчински. Хормоните предизвикват промени в мозъка, които се затвърждават с появата на детето. Тези изме­нения в майчиния мозък са дългосрочни, вероятно и постоянни. Не са малко децата, които – отдавна пораснали – продължават да се оплакват, че майките им така и не са прерязали пъпната връв, нито пък са малко майките, които се жалват, че грижите и страховете за децата им няма да ги напуснат никога.

Някои майки твърдят, че са предусетили ден по-рано лошото, споле­тяло децата им. Няма как да е другояче, след като тези жени се тревожат за децата си денонощно.

През бременността хормонът пролактин отключва инстинк­та за гнездене. Къщата трябва да се изчисти, а детската стая – да се пребоядиса...

В края на бременността мозъчните клетки и на майката, и на нероденото дете започват да отделят споменатия вече хор­мон окситоцин, който попада в кръвообращението. Този хормон има няколко функции. Всеки от нас знае, че окситоцинът е веществото, което предизвиква раждането; за да стимулират лактацията след раждането, някои майки ползват спрей за нос, съдържащ окситоцин. Окситоцинът усилва контракциите в края на бременността, като по този начин ускорява родилния процес. 

Нощем мозъкът на майките произвежда повече окси­тоцин, а и в малките часове матката е по-чувствителна към този хормон. Затова и контракциите най-често започват във фазата на покой. Когато главичката на детето притисне изхода на матката, производството на окситоцин нараства неимовер­но. Този сигнал се пренася през гръбначния до главния мо­зък на майката, който подава нова доза хормон и на свой ред усилва контракциите допълнително. Ако в този момент майка­ та получи обезболяващо, сигналът от бебето няма да стигне до мозъка ѝ, поради което хипофизата на майката ще секретира по-малко окситоцин и ще се наложи поставянето на система за предизвикване на контракции.

Окситоцинът има грижата и да помогне на кърмата да по­ тече. Когато новороденото засмуче зърното, майчиният мозък автоматично произвежда окситоцин, който помага на млечните жлези да отделят кърма. Не след дълго този рефлекс се задейс­ тва с едно-единствено проплакване на детето и още с първите трели се секретира такова количество окситоцин, че кърма­ та руква от само себе си. Ако жената е навън, това може да я постави в неловко положение. Впрочем този рефлекс е познат на животновъдите от векове. Когато краварят влезе в обора с дрънчащата кофа, млякото само теква от вимето на кравата.

За майката плачът на детето е „стартовият изстрел“, при който тя се спуска към малкото, за да го нахрани; в същия мо­ мент от гърдите ѝ потича кърма. През последните години се пот­върди предположението, че окситоцинът играе важна роля и за социалните взаимоотношения, което му отреди и нови имена. Чрез въздействието си върху мозъка на майката и детето той създава връзка между двамата.

Тази връзка укрепва още в края на бременността, когато нивата на хормона се повишават. До­ пълнителното подаване на окситоцин, типично за естественото раждане, не се наблюдава при цезаровото сечение. Вероятно това обяснява защо след операцията мозъкът на майката реаги­ ра по-слабо на детския плач и майчинското поведение се акти­ вира по-бавно. При кърмене окситоцинът чрез въздействието си върху мозъка успокоява майката и я подтиква да общува с детето и да проявява нежност към него. Затова окситоцинът вече е известен и като „хормон на гушкането“.

И обратно – ни­вата на окситоцин в кръвта на деца, израснали по домове, са по-ниски от тези на деца, отгледани в семейства. Малчугани, които са били пренебрегвани в ранна възраст, дори на третата година от осиновяването си не могат да възстановят нивото на окситоцин в кръвта си при близък контакт с новите си родители. Привързването на такива деца към осиновителите им е затруд­ нено в дългосрочен план.

Едно актуално проучване сред жени, които в детството си са били емоционално пренебрегвани, мал­третирани или са ставали жертви на сексуален тормоз, показва, че ефектът от подобни действия е дълготраен. При тези жени нивото на окситоцин в ликворната течност е силно занижено, което предполага, че следващото поколение може да наследи техните проблеми. Окситоцинът потиска оста на стреса. Когато момичета на възраст между 7 и 12 години изпитват сценична треска преди изява пред непознати, майчиният жест на успокоение стимулира отделянето на окситоцин. В този случай няма значение дали детето ще получи прегръдка, или успокоителните думи ще бъдат изречени по телефона.

Дик Сваб

Именити учени от цял свят се стремят да разгадаят тайните на мозъка. Сред тях се откроява Дик Сваб (р.1944 г.), професор по невробиология към Амстердамския университет и директор на Нидерландския институт за мозъчни изследвания в продължение на 30 години.

През 1985 г. основава Нидерландската мозъчна банка, която ръководи до 2005 г. Днес той е гост-професор в Дружеството за научни изследвания „Макс Планк“ в Мюнхен, Станфордския университет и Университета в Ханджоу, Китай.

Източник: "Колибри"

Коментари
Последни видеа