Учителка среща дяволи в ново БГ фентъзи

Физик, преподавател по физика, автор на фантастични разкази и преводач, Снежана Ташева радва феновете на фентъзи жанра у нас с нова книга - "Групата от Ада". Романът е участвал в конкурса „Ръкописът“ по БНТ 1 и в него една изтормозена химичка си навлича бая проблеми с група дяволи между Ада и Земята.

Вижте откъс:

Една вечер в началото на семестъра, когато бях останала до късно на работа, на вратата ми се потропа. Извиках:

– Влез! – и продължих с проверката на задачи.

– Добър вечер! – стресна ме полиран официален глас: – Вие ли сте госпожица Андреева?

Вдигнах глава от бюрото, точно навреме, за да забележа двамата излъскани костюмари, влизащи в кабинета ми.

– Да, аз съм. С какво мога да ви помогна? – постарах се да звуча възможно най-официално. Тия типове не ми харесваха.

– Колегата ми и аз сме дошли, за да поговорим за групата, на която ще преподавате този петък следобед – каза първият костюмар с изключително мелодичен и равен тон.

– Коя от групите? – попитах и усетих, че се мръщя. Тези групи в петък ми идваха твърде много и се чудех как да ги разкарам.

– Става въпрос за чуждестранните ви студенти.

– А, да. Така и не разбрах на какъв език трябва да им преподавам. Вероятно английски, щом не е указано друго?

Тук „главният“ костюмар се понамръщи. Явно въпросът му беше по вкуса точно колкото да захапе цял лимон.

– Обучавайте ги на който език ви е най-удобно. За тях езиците не са проблем – каза той след кратък размисъл.

Това вече беше странно. Чуждестранни студенти, които се оправят добре с езиците, са дошли да се обучават точно в нашия университет, а не някъде на по-хубаво място в чужбина?! Или парите им бяха малко, или искаха да минат, без да се напъват.

– Нашите студенти са много ученолюбиви, но за съжаление, не са особено дисциплинирани – продължи той, сякаш отгатнал мислите ми. – Целта ни е да бъдат обучени за инженер-химици, в близка до естествената им среда. Искахме да ви предупредим, ако забележите нещо необичайно във външния им вид, да не се паникьосвате.

Ха, намерили на кого да ги приказват тия. И Квазимодо да ми довлекат, пак няма да се впечатля. Като по-млада си мислех, че съм грозна, и все още не съм се отърсила съвсем от това, така че не съм аз човекът, който ще дискриминира някого по външен вид. Само че…

– Не е заразно, нали? – попитах, без да съм се консултирала първо с разсъдъка си, и веднага съжалих за това.

– О, не се притеснявайте. Просто малка мутация. Висок радиационен фон, нали разбирате.

Че не разбирах, нищичко не разбирах, но реших да не си пъхам носа където не трябва. Щом не беше заразно и си пиеха навреме противорадиационните хапчета, мен не ме засягаше. Студенти като студенти, какво толкова?

– Запознайте се сега с отговорника на групата, господин Сатанас, той ще ви изпрати до автобуса ви, а аз ще тръгвам, защото съм много натоварен. Запомнете, вие и само вие ще им водите лабораторните по химия. Разбира се, ако не искате, ще ви сменим. Оставям ви визитната си картичка, ако има някакъв проблем, не се притеснявайте да ми се обадите.

Понечих да споря за това дали имам нужда от изпращане, но „главният“ ме спря с жест, докато оставяше картичката си на бюрото, а другият се приближи към мен и ми подаде дланта си:

– Казвайте ми Станчо.

Премиерата е на 13 май, от 18:30 ч. в Brum Bar & Kitchen на ул. "Цар Самуил" 33.