Дори и да не могат да ни кажат, малките си правят изводи за нас
Снимка: Guliver / iStock
Възрастните често правят прибързани преценки за бебетата. Първите впечатления ни карат да им приписваме различни индивидуалности: плашливо, енергично, спокойно... И за всичко това си има добра причина.
Петдесет години доказателства показват, че бебета започват живота си с черти, които играят ролята на подготовка за това как ще възприемат света и как той ще реагира на тях, пише Сюзан Пинкър в своя статия за The Wall Street Journal.
Това може и да е една от причините, поради които братя и сестри може да бъдат възприемани по съвсем различен начин от собствените им семейства. Ако веднъж майката е определила детето си като срамежливо или нервно, тя ще се опитва да моделира поведението си според хорактера на това бебе.
Но какво, ако бебетата също си правят бързи и категорични изводи за нас? Само защото не могат да кажат много, не означава, че нямат ясно изразено мнение. Едно ново изследване показва, че бебетата са проницателни наблюдатели, които хващат емоционалния тон на отношенията между възрастни и преценяват своето поведение спрямо това.
Проучването, публикувано в Developmental Psychology, показва, че бебетата, които се хвърлили бегъл поглед на непознат възрастен, замесен в словесна престрелка с друг непознат възрастен, след това се държат много неуверено по време на игра.
Снимка: Guliver / iStock
Авторите на изследването – Бети Репачоли и Андрю Мелцоф от Университета Вашингтон, обясняват, че малките деца, станали свидетели на емоционален изблик, след това очакват същият човек отново да изгуби нервите си в нова ситуация. „Бебетата отбелязват как реагираме емоционално“, казва Мелцоф, „и си отбелязват какво е типично за поведението ни.“
Експериментът включвал 270 деца на година и три месеца, които гледали двама възрастни, непознати за тях, показващи им как да играят с интересна нова играчка. Единият възрастен, „показващият емоция“, реагирал или неутрално, или гневно на опитите на другия възрастен да играе с играчката, показвайки карти, изразяващи емоция, с които коментирал с безпристрастен тон „това е забавно“ или пък със заядлив укор „това е дразнещо“.
След това бебетата, които проследявали резките реакции на възрастния, били склонни първо да се отдръпнат, преди да пипнат интересната играчка. Дори когато „гневният“ възрастен обръщал гръб и на детето се предлагала друга играчка, колебанието му било очевидно. Някои деца въобще отказали да играят с играчката.
Прихващането на емоционалната температура на възрастния се случвало бързо. Всяко бебе било тествано три пъти, но обикновено на детето му трябвал само един пример на вербална агресия, за да определи възрастния като избухлив. Така бебетата са си „формирали впечатление за нрава на възрастния и са го определили като гневен човек“, казва д-р Репачоли.
Снимка: Guliver / iStock
Нещо повече - следващ сблъсък с ядосен възрастен ще подтикне децата да се опитат да го успокоят. Други изследвания на д-р Репачоли, д-р Мелцхоф и колегите им, ползващи подобна схема на „подслушване на двама непознати“, публикувани през февруари в журнала Infancy, показва, че деца, които са ставали свидетели на гнева на възрастен, са по-склонни от връстниците си да си дадат любимата играчка.
„Понеже са разбрали, че възрастният е склонен да се гневи, те се опитва да го усмирят“, казва д-р Репачоли.
Тези проучвания показват, че много преди да приписват мисли или мотивации на другите хора, малките деца разпознават и най-малката избхливост във възрастните покрай тях. Но тези открития повдигат и някои по-сериозни въпроси. Ако кратките епизоди на гняв изострят вниманието на бебетата, какво ли означава това в контекста на неизбежните конфликти, които възникват в семейството?
Тъй като изследванията включват бебета, наблюдаващи отношения между възрастни, които не познават, д-р Репачоли и д-р Мелцоф смятат, че изводите от тях не могат съвсем точно да се приложат и за семейството, където и родители, и братя и сестри показват всякакви видове емоции в най-различни ситуации. „Те имат история на взаимоотношения с бебетата си, каквато нашите непознати нямат“, пише д-р Мелцоф.
„Ядосването от време на време няма да отмени положителните нагласи, които бебето си е изградило за вас по време на месеците любвеобилни срещи“, добавя той. И все пак, "успяваме да хвърлим бегъл поглед на това как ни определят бебетата и как биха описали характерите ни, ако само можеха да говорят.“
Превод Елисавета Цалова
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари