Не е нужно да сте идеалната майка

Голяма част от работещите майки изпитват постоянно чувство на вина. То ги преследва и в дома, и на работата. Особено е изявено при тези, които се стараят да правят всичко на макс.
Защо това не е разумно обяснява психологът Павел Зигматович.

Ето защо

Ако човек преценява, че нещо е значимо за него, той се старае да му отдели възможно най-много време и се стреми да достигне до съвършенство. Например, ако това е работата му, той ѝ отделя толкова време, колкото е нужно, за да стане добър специалист. Ако приоритет е семейството, се стреми да бъде идеалната майка или идеалният татко. Всичко това би било прекрасно, ако работата и семейството не са антагонисти.

Ако жената иска да е идеалната майка, тя трябва да отделя максимално много време и грижи за семейството. А, ако заедно с това е добър професионалист и има изградена кариера, която има шанс да развива?
Единствено героиня от някое реалити шоу би могла да намери време за семейството и заедно с това да работи пълноценно. В реалния живот това почти не се случва.
Просто, защото не е възможно жената да отделя толкова време колкото е нужно и на семейството, и на работата си. Или, ако не е напълно невъзможно, то е изключително трудно. Днес тя има важно съвещание, но детето е болно и няма на кого да го остави. Тя е поставена пред избор – семейството или работата.
Утре има важни преговори и подписване на договор, а в училище има родителска среща. Тя отново е изправена пред същата дилема.

Така ден след ден тя се натоварва с чувство за вина и пред семейството (децата и съпруга), и пред началниците и колегите. А колкото по-важни за нея са семейството и работата, толкова по-силно е чувството ѝ за вина.

До какво води чувството за вина

Преди всичко то се отразява на самочувствието ѝ. Тя става раздразнителна и нервна. Често избухва, когато общува с детето. Гневна е и към колегите, и към съпруга си. Изобщо реагира остро на всичко, но най-често пред погледа ѝ са децата.
Либидото ѝ страда. Непрекъснатото напрежение потиска сексуалния ѝ апетит.
На работното си място също не е идеална – разсеяна е, системно недоспала, тя лошо се справя със задачите и задълженията си. Това не е изненада, а резултат от общото ѝ състояние. С две думи – чувството за вина на работещата жена трови нейния живот, както и този на околните.

Къде е изходът

Да си остане домакиня? Това не винаги е възможно, а и не винаги носи облекчение. За голяма част от жените въобще не е приемливо да си седят в къщи, за да гледат децата.

Ако жената работи, колкото и странно да звучи първото спасение е съпругът.
Изследвания сочат, че чувството за вина на жената в голяма степен зависи от нейния мъж. Ако той я подкрепя, ако уважава професионалните ѝ ангажименти, ако я поощрява, ако се радва на достиженията в работата ѝ, нейното чувството за вина намалява.
Допълнителен плюс е, ако мъжът се включва в домакинската работа (ако я отменя в готвене, пазаруване, чистене).

Вторият изход е да се реши проблемът в офиса. Ако има разбиране от страна на колегите и на шефа, ако те оценяват правилно ситуацията и не изискват от нея цялата ѝ всеотдайност, чувството ѝ за вина отново намалява.

Трето възможно решение. Да приеме и признае реалността и да не иска от себе си невъзможното. Да не изнемогва от изтощение на работата и да не се обвинява затова, че е прекарала няколко часа по-малко с детето си.

Това е животът – понякога се налага да се съвмести несъвместимото. Не винаги е нужно да отделяме еднакво количество време на работата и на семейството. Защото е невъзможно. И няма защо жената да преживява и да страда.
Когато навън е студено, може да зъзнем и да страдаме, но може да се облечем добре или пък да влезем някъде на топло. Така е и в живота. Това, което е разумно е да не правим трагедия, а спокойно и философски да се отнасяме към това, което се случва, без да се товарим с излишни преживявания.
Помнете: не е нужно да сте „идеалната“ майка или „идеалния“ служител. Може просто да сте „достатъчно добра“ и в двата случая. Съвсем достатъчно е, повярвайте.

Мона Василева