Детето ми е скъперник!

Малкото дете проявява скъперничество – това забавно ли е, ужасно или нормално? Този въпрос вълнува предимно родители на 2-3-годишните, защото именно в този период настъпва момент, в който малките започват да капризничат и да проявяват чувство за собственост.

Можем да им приемем егоистични наклонности, но до време - ако не ги научим на щедрост в рамките на разумното, разбира се, в бъдеще ще бъде тежко и за децата, и за нас.

Как да постигнем златната среда и да не допуснем детето да се превърне в меркантилен човек, коментира семейният психолог Алексей Голев пред letidor.ru.

Децата на 2-3 години много често не са никак склонни да споделят нещата си с връстниците си и това е част от порастването -  в тази възраст те се превръщат в личности и започват да осъзнават своята индивидуалност.

Понятието „мое“ започва да преобладава и това е напълно в реда на нещата – малкият собственик показва с всички свои действия на околните, че е вече голям и много добре разбира своите права и зона на комфорт.

В детските прояви на стиснатост няма нищо странно – между 1,5 и 3 години тази черта е норма на поведение, само че почти никога не изчезва от само себе си.

Ако родителите омаловажат това, когато тръгне на училище, детето ще има проблеми със съучениците си и ще му е трудно да се справи с тях. Но нещата са в ръцете на майките и бащите – от това как реагират родителите зависи как ще се развие характерът на детето и отношенията му с околните в бъдеще.

Снимка: Guliver / iStock

Малкото няма добра представа за „мое“ и „чуждо“ – чак след 3 години, когато вече може да изрази потребностите си в игрите с връстници, съзнанието му преминава на по-високо ниво на социализация. Тогава вече за него е по-важно не толкова притежанието, колкото комуникацията.

И играчката се явява средството, което му помага в общуването. Ако детето не разбере това, то чувството за алчност става по-силно и, съответно – ще създава трудности.

Между 5 и 7 години стиснатостта е този фактор, зад който стоят по-сериозни проблеми. Какви? Преди всичко, връстниците на такова дете няма да искат да общуват с него и то ще се сблъска със самотата.

Безспорно, такъв модел на поведение може да продължи и в бъдеще, когато детето, израснало като скъперник, навярно няма да има много приятели и ще попада в конфликти. И те ще се простират и в семейството, и в любовните отношения – такъв човек ще си представя постоянно, че околните получават от него повече, отколкото дават.

 И ако на 6-7 години не се преодолее свидливостта, в подрастваща възраст с такова дете нямате да можете да се справите.  Негова характерна черта ще стане егоцентризмът и той ще се проявява винаги.

Има 5 фрази, които е редно да изключите от лексикона си, за да научите детето на разумна щедрост:

„Ти си стиснат“

Кажете вместо това: „Моля ти се, сподели!“ Трябва да дадете на детето шанс да направи свой избор и сами да му предложите положителен пример, който да следва – когато обръщате внимание на постъпките му и покажете, че е хубаво да споделя нещата, които притежава с близките си, на него започва да му харесва.

„Дай го веднага!“

Обикновено така заповядват родителите, когато се разгаря конфликт между братя и сестри – майките и бащите не знаят какво да направят, за да демонстрират авторитета си. Децата обаче възприемат това като предателство, щом като не те са проявили инициативата да споделят играчката си.

По-добре кажете: „Бих искал да си играете заедно с кончето/ количката/ куклата, но решението си е твое.“ И в този случай проявете постоянство, не отстъпвайте, докато детето не вземе решение.

Ако детето реши да не сподели играчката си, въпреки, че сте изразили ясно вашето мнение, редно е да уважавате неговото решение.

Снимка: Guliver / iStock

„Не пипай! Това не е за деца!“

Как ще научите детето на щедрост, ако самите вие не смятате за нужно да сте щедри с него? Естествено, то просто копира вашето поведение и така ще пази и своите вещи от посегателства. Това не значи, че в семейството трябва да цари презадоволеност и никакви забрани.

Значи, че трябва да установите правила, които да следват всички. А в дадената ситуация по-добре да кажете: „Бъди внимателен, когато използваш моите вещи! Те са много ценни за мен, затова, първо поискай разрешение!“

„За моите деца – само най-доброто“

Когато повтаряте такова изявление, възпитавате егоисти. Всеки родител се старае да даде най-доброто на своите деца, като често това значи да пренебрегне своите потребности. От най-ранна възраст то узнава, че вие не искате праскова, защото сте яли като дете и по-добре да има за него. Тогава не се надявайте, когато порасне, то да мисли какво ви е нужно.

Правилно е да кажете: „Дай да си разделим прасковата.“ Много родители не са съгласни с този съвет, защото на децата действително са им нужни повече витамини.

Ако и вие мислите така, приберете „вашата“ половинка праскова далеч от неговите очи, и малко по-късно му я дайте заедно с друга храна, например за закуска с мюсли.

„Ето, всичко съм ти накупила, сега ме остави на мира“

С такива думи и постъпки обричате детето на зависимост от всичко материално. Материалните блага фактически заменят любовта и вниманието. Често пъти така възпитани деца носят на катерушката или в детската градина играчките си, да ги подреждат там и да следят дали някой не иска да ги пипне или вземе.

По-добре кажете: „Поиграй си сега самичък, аз след малко ще дойда, като си си отпочина.“ И непременно кажете кога точно ще го направите.

Адаптация Марина Атанасова