10 забавни детски умозаключения

Светогледът на едно дете се различава поразително от този на възрастен човек. Когато се заслушаме в думите им, понякога чуваме от децата умозаключения, които никога не биха ни хрумнали. И те ги съобщават с такава сериозност, че ни изумяват. Мениджър нюз представя колекция от неповторими детски "бисери" за живота, събрани от редакторските на Bright Side.

Всъщност това са много мъдри мисли:

7 годишната ми дъщеря гледа програмата Animal Planet. Изведнъж се обръща към мен и пита: "Мамо, тези доброволци, за които постоянно говорят, какви животни са?"

*

Тими, 2-годишният ми син, седеше на гърнето от доста дълго време, така че попитах: 
- Ей, Тим, добре ли си? 
- Да! Аз се чувствам много добре! 
- Свърши ли най-накрая голямото нещо? 
- Не. 
- Тогава какво те кара да се чувстваш толкова добре? 
- Чувствам се толкова добре, че съм жив на този свят!

*

Гледайки оперно представление по телевизията, малката ми дъщеря коментира: "Когато ние крещм така в детската градина, ни карат да престанем".

*

Стоим с 4-годишната ми дъщеря на входа на голям мол и я питам:
- Реши ли, какво искаш да ти купя?
- Не съм решила, но каквото и да е, вземи две.

*

Снимка: Дияна Георгиева/ Мениджър нюз

След хранене в къщата на родителите ми на малкия ми син Дани предложиха чай. Попитах го: 
- Какви са вълшебните думи, които трябва да кажеш? 
- Къде са бисквитките?

*

- Мамо, аз и Били днес се скарахме в детска градина! Аз го ударих по носа, а той ме удари по ухото! 
- За какво се сбихте? 
- За първо място в конкурса по добро поведение!

*

Моят 5-годишен син Джони ме попита:
- Тате, страхуваш ли се от тъмното?
- Не, разбира се.
- Тогава защо си лягаш всяка вечер с мама?

*

Когато наближиха зимните празници, моето малко момче ми каза:
- Мамо, не купувай бонбони до края на месеца! Да пазим нашите зъби за Коледа!

*

Оставих 3-годишната ми дъщеря в ъгъла за лошо поведение. Тя стоя там мълчаливо няколко минути, а след това въздъхна и каза:
- Можеш ли да ме пуснеш вече? Усещам как животът ми изтича.

*

3-годишният ми син Анди не се чувстваше добре. Лекарят го попита:
- Е, млади човече, какъв е проблемът? 
Анди отговори с много делови тон:
- Това е, което и майка ми би искала да знае.