Заедно От 1 до 3

Тони Белята на море

Майка на 2-годишно момченце звероукротява, разказва и показва

Илюстрация: Guliver / iStock

Осмелих се да заведа Тони на море. Доста хора вече знаят що за бедствие е той, за това наистина ми трябваше смелост, започва разказа си Цветелина Цекова, майката на Тони Белята.

Първо пътят.

4 часа детето трябва да седи на едно място, без да изпада в състояния, приличащи на тричане на кучета или свинска касапница.

За това помислих добре и се запасих със всичко необходимо: играчки, вода, сок, айрян, жива вода, колички, виенско колело, циркови животни, кино 8D, конфети и рикша.

Успяхме да пристигнем с минимум тръшкания и само едно напикаване.

Илюстрация: Guliver / iStock

Пътувахме вечерта, пристигнахме към полунощ и Тони заспа почти веднага, в 4.00 сутринта.

Настана нов ден и време за среща с морето.
Запасила съм се със пояси, лопатки, кофички, басейнчета, шапки, които в крайна сметка се оказаха безсмислени.

Бях сигурна, че ще го е страх от морето и кротко ще си играе в надуваемия басейн, докато аз блажено заравям единия си крак в пясъка и гледам хоризонта. И съдбата ме поздрави за въображението!
Антон вижда морето и погледа му става като на дърт комарджия, ударил джакпота на Кинг Конг.

Затърчава се към вълните с чувство за самосъхранение на 0%. Крещи като спартанец на бойното поле и усмивката му е добила някак психарски вид. Аз се суетя около него, но воят ми е глас в пустиня. Тази борба продължава около 4 часа, през които той е щастлив във водата, а аз нещастна.

После го изваждам и той се държи така, сякаш го отвличам - и двамата сме нещастни.

Децибелите му достигат нови нива, морски. Завличам го на шезлонга -

вече и хората наоколо стават нещастни.

Той иска да си отмъсти и се изпикава на нечия плажна чанта. Аз от срам се заривам с пясък и дишам със сламка, но това не помага. Отправям тежка заплаха - ще се приберем.

И в този момент вместо дете, се сдобивам с гръмогласна маймуна, изпаднала в епилептичен пристъп, насред драматична оперета.
Прибрахме се. Спа 108 часа.

Вечерта отиваме на ресторант и той изчезва 3 пъти. Даже за момент си помислих, че когато станеш майка, трябва още на изписването да ти дават по тон валериан, професионален звероукротител и винарна. Ех, мечти...

Нов ден. Безброй уговорки за човешко държание. Нищо от това не се спазва, докато...

Една вълна не залива загорялата му главица и настъпва моментът на просветлението. Заприличва на жаба в пустиня, видяла щъркел рецидивист.

Тони се уплаши, за първи път в двегодишния си живот! Осъзна, че на този свят съществуват опасности. Получи просветление. Поплака, полегна тихо на шезлонга и аз успях да си почина (!!!) повече от 30 секунди. Беше прекрасен ден, като утопия.