Както всеки „строеж”, и този първоначално е бил малък. Днес обаче хиляди деца с аутизъм намират нови приятели и се учат на различни социални умения, играейки версия на популярната в интернет строителна игра Minecraft, пише Авива Руткин в New Scientist.
Идеята идва на Стюарт Дънкан чрез неговия популярен блог, където споделя преживяванията си, свързани с аутизма и за ежедневието да отглеждаш син с аутизъм. Други родители с аутистични деца започнали да му разказват, че хлапетата им били луди по игра, която им давала възможност да се „разхождат” из случайно създадена пустош.
Но макар че харесвали играта, много от тях били тормозени от другите играчи.
И така, през 2013-а, Дънкан – уеб разработчик от Тиминс, Канада, създава сървър, на който върви версия на Minecraft специално за деца с аутизъм и техните семейства. Помислил си, че сървърът, допускащ потребители само с покана, ще привлече не повече от 10-20 души. За негова изненада стотици искали да се присъединят още в първите няколко дни.
Днес Autcraft е основната му работа. Онлайн общността се е увеличила и наброява 7000 членове, към които има и екип от администратори, за да помагат в менажирането на множеството дейности. „Родители виждат в това изключителна помощ за тях и децата им”, казва Дънкан.
Сървърът привлича вниманието на Кейт Рингланд от Калифорнийски университет Irvine. Тя е прекарала 60 часа във виртуалния свят в наблюдения как децата играят и си говорят едно с друго. Според нея Autcraft не е поредната онлайн общност, а по-скоро инструмент, който помага на децата с аутизъм да упражняват социалните си умения.
В Minecraft играещият борави с различни материали като например дърво или камък, за да построи каквото иска – от усърдно изработени възстановки на градове до прости компютри. „Прекрасен начин децата с аутизъм да играят нещо, което обичат, и в същото време да придобиват социален опит”, казва Рингланд. „Това им дава друг начин за изразяване и комуникация, без да го има стресът от материалния свят.”
Всекидневните социални ситуация може да са голямо предизвикателство за децата с аутизъм, които често срещат големи затруднения при схващането на някои фрази, или при възприемането на гледната точка на друг човек. Дънкан мисли, че Minecraft премахва типичното за реалния свят напрежение.
Там няма шумна или непозната среда, която те разсейва, няма го затруднението да следиш мимиките на другия, няма го и притеснението от контакта очи в очи.
„В Minecraft наистина можеш да бъдеш себе си”, добавя той. „Социалните взаимодействия, връзките, общуването – всичко се свежда до теб и клавиатурата.”
За да се присъедините към Autcraft, трябва да попълните формуляр. След като бъдете одобрени, сте свободни да бродите из пейзажа и да създавате свои строежи. Може да участвате и в групови игри – да се впуснете в битка срещу „уитъри” (нещо като призрачни злодеи), или пък да строите разни неща в екип. Но трябва да спазвате някои правила.
Дразненето на други играчи или унищожаването на „собствеността” им може да ви докара забрана за достъп до играта. Сървърът за тийнейджъри е малко „по-снизходителен”.
Рингланд е наблюдавала играчи в Autcraft и е преровила дискусиите във форумите за играта. Тя е станала свидетел как хората се сприятеляват и се забавляват заедно. Също така е видяла деца, които изразяват чувствата си – радост по време на успешен момент в играта и тревога или безпокойство заради проблем от реалния свят. „Има доста над какво да се размишлява. Minecraft подпомага всички тези обществени отношения”, казва тя.
Присъединяването към общност като Autcraft може да е добра първа стъпка, при която човек се чувства по-малко притеснен от общуване и по-свързан с общността, твърди Елизабет Ладжизън – директор на клиниката PEERS към Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
Всичко това учи подрастващите с аутизъм как да създават взаимоотношения. Но според нея това не трябва да е единственият „отдушник” за усвояване на тези умения. „Minecraft невинаги учи точно на онези социални умения, необходими за живот в реалния свят.”
И все пак това работи. Autcraft доказва колко силен може да е в създаването на социална среда, концентрирана около общи интереси, казва Матю Лернер от университета Stony Brook в Ню Йорк. „Общността се изгражда от интересите и увлеченията на хората с аутизъм вместо да ги обръща в друга посока или да им поднася изненади.”
Създаване на взаимоотношения
Minecraft е помогнала на Кийт Стюарт, гейм редактор в The Guardian, в установяването на връзка с аутистичния му син Зак, което вдъхновява и предстоящата му книга – „Момче, направено от кубчета”.
„Повечето игри имат мисии и цели, които те тикат в различни посоки. Minecraft ти предоставя свят и набор от инструменти и ти можеш да си правиш каквото си поискаш. Ако на Зак му се иска да скита из пейзажа, гонейки овце или копаейки дупки, би могъл. Свободен е да изрази себе си. Има правила, но те са много ясни и не се променят. Изключителна комбинация от откровеност и ясни правила, която определено допада на сина ми.
Писал съм за това в The Guardian и имаше поток от родители, които споделяха, че същото се случва и с техния син или дъщеря.
Като родител на дете с аутизъм, винаги се притеснявал да го поставям в социални ситуации. Autcraft и подобни сървъри се опитват да създадат среда, в която хората могат да изразят себе си без страх. Това е важно за родители, които се тревожат на какво може да попаднат децата им в онлайн игрите с много играчи.
Родителите обикновено имат рестриктивно отношение към видео игрите, но ако оставим настрана това, че биха могли да навредят на децата, всъщност се оказва, че те ни дават нов начин за общуване. Ние научихме толкова много за Зак, за неговите интереси и желания, говорейки си с него за Minecraft.”
Превод: Елисавета Цалова
