А вие как играехте на ластик? (видео)

„Броенката“ „Ем-а-ес-ас-а“ и правилата, описани в книгата "Игри без играчки"

Картинка от първата книга в поредицата "Игри без играчки"

Илюстрация: Емил Първанов – Ementzo и Георги Кръстев

"Ем-а-ес-ас-а, ес-ас-а, о-пи-пи-я" - и така - много пъти, все тези букви, придружени със задъхано подскачане. На нашата улица нямаше момиченце, което да не ги е изричало като мантра, докато играе на ластик. С часове. Докато майка му не го извика от балкона да се прибира. Момичешки работи...

Но и много от момчетата носеха в джобовете си ластик – поне 2 - 2, 5 метра, за да е достатъчно дълъг, та да може да се връзва, ако се скъса, и достатъчно здрав, а не разхлабен, за да издържа на подскоците и настъпванията. Колко първи влюбвания помни тази игра, докато момичетата подскачат, а момчетата ги гледат и им се подиграват!

Някога изобщо не ни е хрумвало, нито интересувало, че всъщност в редуването на тези букви "ем-а-ес-ас-а" има смисъл. Това е спелуване на думата "Мисисипи" (Mississippi), заимствано от руския вариант на играта. Може да сте чували също за китайски, немски и македонски варианти, но, общо взето, разликите между тях не са кой знае колко големи - във височината на ластика, в начина на броене...

Основни правила

Нужни са поне трима – двама, за да сложат ластика около глезените/прасците/коленете/ханша и вече с повишена трудност – на кръста и под мишниците, или пък да го държат с ръце, докато третият скача.

Ако играчите са повече, се делят на отбори и подскачат, докато някой не сбърка. Ако пък децата са само две, се търси някой стълб или стълба, около който да се увие ластика, като тук проблемът е, че няма как да се променя ширината, което е важно, защото колкото е по-тясно разстоянието, толкова е по-трудно.

Подробни инструкции

Ще ги откриете в книгата "Игри без играчки" на Петър Чухов от издателство "Тривас". Тя е част от поредицата "Игри без играчки и други закачки", обединява правилата на 27 от най-популярните игри на открито: "Дама", "Пиян морков", "Ораторе-бураторе", "Държави", "Бъззз", "Народна топка", "Гоненица", "Развален телефон"...

Но инструкциите не са сухи обяснения, а са вплетени в кратки детски истории. Ето откъс с "ластичния урок":

„Васко спря на средата на изречението, като гледаше втренчено някъде зад гърба на Гого. Той се обърна и видя усмихнатото лице на приближаващата Елица.

– Я! Здрасти! – ухили се Балона. – Идваш тъкмо навреме да предложиш някоя нова игра. Само май ще трябва да е без топка, че васковата нещо изпуска.

– Не ни трябва топка, донесла съм нещо друго.

Братовчедката на Васко свали раничката, която носеше на гърба си, отвори я и извади отвътре дълъг ластик, на който двата края бяха вързани.

– С това пък какво ще правим? – попита учудено Балона и преглътна един голям залък.

– Ще играем на ластик! – обади се Ива.

– Виж ти! – повдигна вежди Елица и я погледна. – Да не би да знаеш как се играе?

– Е, играла съм два – три пъти, но не си спомням много добре правилата...

– Добре, тогава ще ги обясня.

Тя накара Васко и Ива да застанат на около три крачки разстояние един срещу друг и да опънат ластика, като го закачат на краката си.

– Започваме с първо ниво, при което ластикът трябва да е на височината на глезените. Заставаме странично, така че ластикът да ни се пада отдясно и последователно, подскачайки с танцова стъпка, прекрачваме едната му част отвън навътре първо с десния крак, после с левия. След това по същия начин прекрачваме и другата част, обаче отвътре навън, пак първо с десния, после с левия крак. Връщаме се – този път първо с левия, после с десния крак.“

Ето и  видеовариант на играта, представен от "Игри без играчки".

Коментари
Последни видеа