Хлапето удря глава в стената, скубе коси, самонаранява се. Защо?

Хлапето е раздразнително, удря главата си в стената, в пода или в решетката на креватчето, скубе си косите в израз на протест, гняв, обида. Каквато и да е причината да се самонаранява, това винаги буди тревоги у родителите.
Подобно поведение може да се свърже с безкрайната енергия и палавост, но често основна причина са грешки във възпитанието.

Каква е причината за това поведение

Самонаказанието е агресивно поведение, при което агресията е насочена към родителя, но има завоалиран и пасивен характер. Тя носи и неизказана болка.
Ако родителите не вземат мерки, с напредване на възрастта тези деца ще търсят успокоение в ядене, лъжи, кражби или друго неприемливо поведение. 
Причините за подобно поведение могат да са различни и в голяма степен зависят от темперамента на хлапето.

Ето най-честите и как може да се излезе умно от ситуацията. Коментира семейният психолог Елнара Агаева пред ya-roditel.ru.

Детето се самонаранява

В знак на протест

Ако родителят е авторитарен и налага волята си във всичко, което прави хлапето, към 2-годишна възраст то започва сериозно да се съпротивлява и да отказва да се подчинява. 
Сам по себе си протестът е качество на лидерите – едно качество, което всеки иска да притежава. На такова дете обаче е трудно да му се откаже нещо, защото то е убедено, че всичко по право му се полага.

Дете, което крещи. Снимка: Guliver / iStock
Бурната реакция идва в отговор на прекомерната родителска строгост, безкрайните забрания и ограничения, които му се налагат, или пък твърде строгите ограничения и рамки, които се поставят. 
И детето отреагира. По свой начин се бори с ограничаването на свободата си и унижението, като използва силата си срещу себе си.

Неправилно е: обзети от паника и страх, да го наказвате, да викате и да му се карата, още по-малко да му да посягате. В отговор на вашето поведение детето ще плаче още по-силно.

Полезното поведение: Ефективната реакция на майката: нежно да прегърне детето, когато то опитва да се самонарани. Да седне до него и да се опита да го успокои.
Добър подход е с повече думи да разкаже на детето какво то чувства в дадения момент. Например: „Мама ти забрани да ядеш бонбон и сега ти си много ядосан. Сърдиш се на мама. Но след като се наобядваш, ще можеш да изядеш два!“
Съвет: Обмислете много точно и премахнете излишните изисквания към детето, въздържайте се от излишни забрани. Учете се и вие да правите компромиси.

Когато изпитва чувство на вина

Нервната система на детето е неустойчива. И до самонараняване се стига, ако родителите непрекъснато ограничават действията му, нагрубяват го, наричат го с обидни думи. 
Ето една обичайна ситуация: детето е счупило играчка и се опитва да я поправи, но без особен успех. То започва да се налага със счупеното по главата. Ако често е слушало упреци, мислено обвинява себе си и се самонаказва. Удрянето по главата – това е неосъзната реакция, която подсказва, че за хлапето е мъчително да слуша, как непрекъснато го обиждат.

Неправилно е: да изпратите детето в стаята, за да го накажете. Или пък да не му обръщате внимание. Тогава то ще продължи да се самобичува.

Полезното поведение: разтоварете детето от стреса и напрежението, предложете му нещо интересно.
Коментарът на майката може да е от сорта на: „Играчката се е счупила. Няма нищо страшно, не се разстройвай, аз те обичам! И дори мама да се сърди, тя винаги ще те обича. Хайде да се опитаме заедно да я поправим.“

Съвет: въздържайте от от прекомерни критики. Проявявайте повече любов.

Когато иска да получи желаното 

Децата манипулират родителите си по няколко причини: за да получат порция любов и внимание, да прикрият своите щуротии, а също така и за да събудят у родителите чувство на вина и жалост към тях. 
Хлапетата са много наблюдателни и често причината за манипулациите се корени в поведението на самите родителите.

Дете лежи на килима и плаче. Снимка: Guliver / iStock

Родителите на малките манипулатори са свикнали да угаждат на всяка прищявка на отрочето си. Детските сълзи, предизвикват у мама и татко чувство за вина – ревне ли, вниманието веднага се прехвърля върху хлапето, а мама често проявява снизходителност и отстъпчивост в моменти, когото се налага да бъде строга и последователна.
Не е трудно да разкриете ходовете на малкия хитрец: в тези случаи детето се наранява, но винаги наблюдава реакциите на майка си

Неправилно е: в тази ситуация да проявите милост вместо гняв. Защото проявата на внимание и нежност в този случай ще затвърди нежелателните реакции. 

Полезното поведение: сменете подхода. Разсейте детето, като му зададете неочакван въпрос или просто излезте от стаята.
Вашият коментар: „Ти като че ли искаше да кажеш нещо?“
Продължете да се занимавате с обичайните си задължения, но коментирайте между другото: „Когато се сърдиш, искам да знам защо.“ И, когато чуете отговора, подкрепете промяната в поведението му с похвала: „Ето – хубаво е, че ми каза за какво се сърдиш. А, когато си удряш главата в стената, аз не разбирам какво искаш да ми кажеш!“ 
Съвет: научете се да превключвате вниманието на детето и така да го възпрете от лошо поведение.

Мона Василева