Празнуваме прошката

Днес се иска и се дава прошка - за волни и неволни обиди и лъжи, за да не остане лошо чувство към ближния.

Това е смисълът на Сирни Заговезни, породен от Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви."  

Искаме и даваме прошка

Той е свещен в българските народни традиции, слага край на празниците, закачките, шумните забавления и сватбите и дава начало на най-дългите пости в годината - Великденските, които продължават точно седем седмици.

По-младите целуват ръка на по-възрастните и молят за прошка, а отговорът е: „Господ да прощава, простено да ти е!” 

Искреното и уважително прощаване освобождава сърцата и внася успокоение. На този ден на трапезата се слагат риба, баници и ястия със сирене, а след вечеря се прави ритуалът хамкане.

Традициите

Високо от тавана на здрав конец се закачва халва или сварено яйце. Най-възрастният член на семейството залюлява конеца и цялата фамилия се опитва да хване по нещо с уста, без да си служи с ръце.

На Сирни заговезни има и древни обичаи да се маскираме, датиращи от Средновековието. Маските трябва да прогонят злите духове, които бродят между хората. Карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата.

Вечерта на Сирна неделя е всеизвестно и паленето на огньове – сиреници, които имат пречистваща сила и изгарят злото. За здраве и късмет огънят трябва да се прескочи. След това се ходи на гости при родителите и кумовете.