5 детски приказки с дълбоко послание

Струва си да бъдат препрочетени и от големите

Въпреки че губим своето детство в потока на времето, то продължава да живее в сърцата ни. Може би това е една от причината много от нас да продължават да обичат детски приказки и до ден днешен.

Доста от тях си струва да бъдат препрочетени – дори и днес, когато вече сме сериозни и дълбоко ангажирани възрастни. Защото, когато разлистим страниците им, осъзнаваме, че тези магически истории имат много по-дълбоко послание, отколкото някога въобще сме подозирали. Затова Обекти.бг предлага пет откъса от прекрасни детски книжки, които си струва да препрочетем отново.

„Възрастните обичат цифрите. Когато им разправяте за някой нов приятел, те никога не ви питат за най-същественото. Никога не ви казват: „Как звучи гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?“

Те ви питат: „На каква възраст е той? Колко братя има? Колко килограма тежи? Колко печели баща му?“ Едва тогава смятат, че вече го познават.“

„Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзоюпери

"— Мери Попинз, и ние ли ще… — попита Майкъл.

— И ние ли ще… какво? — изсумтя Мери Попинз.

— И ние ли ще сме безкрайно щастливи? — попита той развълнувано.

Една усмивка, малко тъжна и в същото време нежна, се появи на устата й.

— Може би — каза тя замислено. — Зависи.

— От какво, Мери Попинз?

— От вас — каза тя спокойно и занесе кифличките до огъня…“

Поредицата „Мери Попинз“ на Памела Травърз

"— Зайо е умен — каза Пух замислено.

— Да — каза Прасчо, — Зайо е умен.

— И има Мозък.

— Да — каза Прасчо, — Зайо има Мозък.

Последва дълго Мълчание.

— Предполагам — каза Пух, — че затова той никога не може да разбере някои неща…“

„Мечо Пух“ на Алън Милн

"— Би ли ми казал кой път да хвана оттук?

— Зависи накъде отиваш — отвърна Котака.

— Все едно накъде… — каза Алиса.

— Тогаз е все едно кой път ще вземеш — рече Котака.

— …само да стигна някъде. — добави Алиса, за да поясни.

— О, сигурно ще стигнеш — рече Котака, — но трябва да вървиш доста дълго…“

„Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол

"- Истинското не зависи от това, как си направен - каза Коженият кон. - То е нещо което се случва вътре в теб. Когато едно дете те обича дълго време и не просто си играе с теб, но наистина те обича, тогава ставаш Истински.

- А това боли ли? - попита Зайчето.

- Понякога – отвърна Кончето, защото винаги говореше честно. - Когато си истински, за теб няма значение дали те боли.

- Изведнъж ли се случва, сякаш те раняват - питаше Зайчето, - или малко по малко?

- Не, не се случва изведнъж - обясни Кончето. - Така ти ставаш истински. За това е нужно много време. Ето защо не се случва често на хора, които се чупят лесно, имат остри ръбове или трябва да се пазят много внимателно. Общо взето, докато станеш Истински, козината ти се е проскубала от обичане, очите ти са изпадали, краката ти едва се държат за тялото. и си станал много опърпан. Но тези неща изобщо нямат значение, тъй като ти си Истински и не можеш да бъдеш грозен, освен за хората, които не разбират."

„Плюшеното зайче“ на Марджъри Уилямс

мъдрост приказки деца