Ако куче изплаши детето

Срещата с чужд домашен любимец може да завърши неочаквано и да има трайни последици.

„Разхождахме се с дъщеря ми в парка, тя видя малко куче - май шпиц. То тичаше без каишка, без намордник, разбира се. Дъщеря ми хукна да го погали, докато аз тичах след нея, за да я спра. Не успях, тя протегна ръка към кучето. То я щракна – не я ухапа, но тя много се уплаши. Освен това собственикът на кучето се разкрещя, че „чуждо куче не се пипа“. Въпреки че ако кучето беше на каишка, нищо нямаше да се случи”, разказва майка.

Има много такива истории, но резултатът е същият: детето е уплашено.
Възможно ли е да се избегнат подобни ситуации и какво да правим, ако кучето вече е изплашило детето, обяснява психологът Ана Гусева.

Трудно е да предвидим как ще реагира кучето, дори да е домашно. . Възрастният има опит, но въпреки това изпитва страх и безпокойство в определени ситуации. Що се отнася до детето, то често се доверява, изследва и проверява.
Ако кучето е голямо, вероятно няма да му се иска да го гали. Малките и пухкави породи обаче, може да му приличат на безобидна играчка и то да посегне. 
Когато стене инцидент и се уплаши, е много важно възрастните да намерят правилните думи и действия, за да му помогнат да се справи със стреса.

1. Не се карайте на детето си, че се страхува от кучета
Страхът е естествено чувство, част от инстинктивната програма за самосъхранение, необходима за оцеляване. В никакъв случай не трябва да се карате на хлапето, че се страхува. Още по-малко трябва да го наказвате. Похвалете го, че се е държало толкова достойно в тази ситуация (каквото и да се е случило) и, че е било много смело.

2. Обсъдете случилото се
Преди да започнете разговора, се успокойте. Трябва да внимавате с думите, които използвате, защото децата приемат всичко буквално. Обяснете на хлапето, че кучето вероятно също е било уплашено. Неговата естествена реакция е да лае и да се защити. Може детето да е решило, че то скача от радост. Обяснете търпеливо, че животното си е животно. Не винаги разбираме какво усеща то.
В никакъв случай не бива да подценявате емоциите на детето и да му казвате, че няма от какво да се страхува.
 

3. Споделете своя опит
Разкажете му какво сте преживяли в подобна ситуация. Важно е детето да знае, че е нормално да се страхува и тревожи. Научете го да бъде приятел със страха си, така че той наистина да бъде защитен механизъм, а не да предизвика паника.

Снимка: Guliver / Getty

4. Повторете на игра страшното събитие
Ако детето се съгласи, разиграйте домашен театър с играчки. Неко то да бъде главен режисьор. Арт и пясъчната терапия също ще помогнат.
Насърчете го да рисува или да извае героите в ситуацията и техните страхове. Това е ефективен начин за справяне с негативните емоции.

5. Не го карайте да общува и гали кучета, на принципа „клин клин избива“
Често родителите правят подобна грешка, изхождайки от собствения си опит. Но всички сме различни и защитните реакции на тялото могат да бъдат непредвидими.
Има риск детето да изгуби доверие към възрастния и да изпита истински ужас, че любимият му човек го е предал.

6. Покажете му как да общува с животни – с примери от анимационни филми и приказки
Дайте на детето си възможност да говори за чувствата, които изпитва, покажете му примери за любовта и предаността на кучето към стопаните, и как се проявяват в различни ситуации.

Не бързайте да решите бързо проблема. Преодоляването на страха, особено след инцидент, отнема време.
Преодоляването на страха на първо място е начин на сближаване с мама и татко, модел на съвместно, ефективно и деликатно решение на проблема. Ако хлапето чувства вашата подкрепа, уважение към чувствата му и интерес към преживяванията му, тогава проблемите, с които ще се сблъска и по-късно, например в юношеството или в нова стресова ситуация, няма да му изглеждат неразрешими и то открито ще ги споделя с вас.

Мона Василева