"Бебешкият език" влияе на ранното детско развитие

„Бебешкият език“, звучи безсмислено, но играе голяма роля в ранното детско развитие, установяват учени.

Често го използваме, когато говорим и на домашните си любимци, но той до голяма степен се пренебрегва от големите кучета, макар че малките кученца, изглежда, го оценяват. Ново проучване установи това, след като изследва начина, по който хората най-често общуват с кучетата си, разказва Обекти.бг.

„Бебешкото говорене“ - с по-изтънен глас и използване на безсмислени думи и звуци не само предизвиква конфузни гримаси у околните, но и няма смисъл, защото порасналите кучета изобщо не му обръщат внимание. 

„Доказано е, че този тип реч има положителни аспекти за ангажиране и поддържане на вниманието на бебетата и улесняването на социалните им взаимодействия с възрастните – казва Никълъс Матхевън от Градския университет на Ню Йорк – Кърмачетата на около седемседмична възраст показват предпочитание към бебешката реч в сравнение с тази на възрастните.“

Странното е, че често използваме същия тип реч и при общуването с домашните си любимци – особено кучетата. За да разберат защо го правим и каква е реакцията на кучетата, Матхевън и колегите му разбработват експеримент, в който 30 души, жени (заради по-високия тембър) разглеждат 90 различни снимки на кучета. 30 от кучетата са малки, 30 на средна възраст, 30 – възрастни. 

Участващите произнасят типични „кучешки“ фрази, докато гледат снимките.

Неща като „Добро-о-о момче“, произнесено със съответния глас, „Къде е кучето? Къде, къде, къде?!“, „Сладур“ и други подобни са били насочени към снимките, за да се види как гласовете се променят,

когато хората говорят на кучета от различни групи и да се види дали височината на гласовете се покачва така, както при бебешкия език. 

За всяка от участничките учените са направили четири записа – насочен към кученцата, към зрелите кучета, към най-възрастните и към хора (като контролна група). Всички те съдържат едни и същи думи.

Екипът установява, че жените са склонни да говорят на кучетата на всички възрасти с по-висок „бебешки“ глас – но с малко по-висок, когато става дума за малки кученца.

След това учените вземат записите и ги пускат на 40 кучета на различна възраст, заедно с контролния запис на обикновен човешки говор, за да видят дали четириногите отговарят повече или по-малко на единия от двата вида реч. 

Това, което установяват е, че малките кученца обръщат повече внимание на „бебешката“ реч – независимо дали е насочена към възрастни или към малки кучета.

Порасналите кучета обаче не обръщали внимание на този тип реч повече, отколкото на обикновения човешки говор. Което означава, че кучетата не реагират на специфичния начин, по който говорим с тях.

Резултатите сочат, че хората използват специален, подобен на бебешкия език към кучетата през цялото време, но той няма влияние върху възрастните кучета така, както, например влияе на децата. 

Вместо това учените смятат, че ние използваме този тип реч, когато се обръщаме към слушател, който не може да ни отговори – бебета, кучета, котки. Или както обобщава Матхевън:

„Това изследване не ни казва толкова много за кучетата, колкото за хората.“