Снимка: Shutterstock
"Когато бях дете, майка ми ме караше да свиря на пиано, а аз нямах никакво желание. Бях първа ученичка в моя клас, но не учех много. Преди всичко ми се играеше много.
Наистина, аз винаги минавах с пълни шестици, винаги бях една много скучна отличничка и може би избора, който направих – да пея, беше някаква естествена реакция на този скучен характер, който виждах в себе си, характера на математичката. И някои мои приятели и досега ми казват: знаеш ли, ти в живота си все още математичка. Аз се освобождавам от този мой характер, или може би от тези мои комплекси, математически да ги наречем, само на сцената."
Райна Кабаиванска със спомени за своето детство из книгата „Събеседник по желание”, Кеворк Кеворкян, издателство „Народна младеж”
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари