Как осиновеният ми син открива какво значи „мама“

Той е на 4 и наскоро мина първият му Ден на майката.

Струва ми се, че съм като повечето майки. Обикновено се тревожа, че това, което правя, не е достатъчно, че не съм достатъчно добра, че често изоставам. В много дни разнасям вина, обвита в непълноценност, разкъсвана между работа и вкъщи, кариера и семейство. Вързах се на лъжата, че изоставам в сферата на майчинството.

Честно казано, готвенето ми никога няма да украси страниците на готварска книги. Всъщност децата ми може да напишат, че любимото им ядене, приготвено от майка им, е „Спагети с изненада“. Тази кулинарна наслада би била високо оценена от някой под 18 и вероятно от всеки възрастен, който е изгубил вкусовите си способности.

Пропускам страници от книжката за „лека нощ“, обикновено защото ако трябва да чета цялата „Червена рибка, синя рибка“ повече от два пъти седмично, ще започна да се чувствам леко налудно. Истината е, че през деня започнах да чувам как думите препускат през главата ми и ми шепнат. Проблем е само, когато в работата си като медицинска сестра ги казвам на глас на пациентите с напевен тон:

Не ми харесва никак той,
само вика, ой, ой, ой.
Такъв не бих поканил у дома,
ще му кажа да си ходи на мига.
Този пък е тихичък кат мишка,
ще го взема вкъщи веднагичка.

Има много моменти, в които си давам сметка, че не съм разтоварвала раниците на децата от няколко дни, което означава, че просто прелитам покрай това. Като казвам „прелитам“, имам предвид, че разчитам на децата ми да ми напомнят за училищните пътувания и Деня на шантавите прически в клас. Обикновено това не върши работа, освен ако действително не е Денят на шантавите прически и не отидат на училище, без да са сресани. Освен това абсолютно безсрамно благодарих на Бога, че са на училище, когато навън вали безспир вече трети ден.

Да, имам такива пропадания и се притеснявам, че изоставам. Ако скролна във фейбук или Pinterest, няма как да не се сравнявам, но просто с тези шест деца не мога да издържам на темпото.

Тази година беше първият Ден на майката за Израел и успях да оценя важността на този момент. И напоследък не съм се чувствала толкова неспособна. Израел ме учи какво е майката. Синът ми е с етикет „увреден“ още от раждането си, защото краката му не работят, но пък Господ го е създал със сърце, което работи – и то тупти за мен. Аз съм неговият център и в момента, в който го събудя или вляза през вратата, очите му се озаряват и той протяга ръчички към мен. И започвам да разбирам какво значи майка.

Благодарение на Израел осъзнах, че да си майка не е стремеж към съвършенство или дестинация, която трябва да бъде достигната. Той лека-полека ме учи какво е майката. И това е прекрасно, защото Израел няма база, на която да стъпи, за да определи какво е майката. Как изглежда майката за един сирак? Как мирише, как се усеща? Как докосва майката?

Израел си е седял четири години без някой да го завие, когато му е било студено в креватчето, без да цунка удареното, за да мине, без да му избърше и една сълзичка. И затова той се е научил да бъде студен, тих и да не плаче. Научил се е да не очаква любов или грижа. Израел не е помирисвал домашно приготвени сладки, парфюма на мама или въздуха навън. Миризмата в сиропиталището е на дезинфектант и застояла урина. Тялото му се потеше от страх и беше свръхбдително. Не му е било позволявано да излиза. Дъхът му миришеше на гниещи зъби, покрити с кафяв слой. Храната е била течна и е доставяна в железни съдове на етажа му. Не е имало никакви специалитети, торти за рожден ден или ледени близалки в горещите летни дни.

Не е имало смешна, хилеща се майка, която да го гони из стаите, да го гъделичка по коремчето или да е му прави „ку-кууу“. Научил е, че светът е трудно и студено място. Любовта не е безплатна; доброто отношение трябва да се заслужи. Разбирате ли как ме научи, че да си майка е просто? За Израел аз съм човекът, който целува удареното за да мине, бърша му сълзите и гледам да не му е студено. Аз съм майчиното докосване, и то е нежно и с любов.

Аз съм очите на майката, които го предпазват от опасности и гледат да не се нарани. Аз имам устните на майката, която се усмихва и казва окуражителни думи, когато изкачването изглежда много трудно. Аз съм мирисът на майката, който е препарат за пране и чист въздух. Аз притежавам майчиното сърце, което бие с любов за едно малко момче. Всички тези неща се предоставят, без да се налага да печели нечие благоразположение, защото майката обича детето такова, каквото е, а не каквото ще бъде. Това с майчината любов никак не е трудно.

Понеже никога не си имал майка, не значи, че не можеш да кажеш какво е майката. Всяка вечер завивам Израел в леглото му и това се е превърнало в рутина. Той потупва възглавницата си и казва „Мамо, лека нощ?“ И аз лягам до него, лице в лице. И след това той винаги пита „Майката на Израел?“ и малките му пръстчета се забиват в бузите ми. Питащите му очи пронизват душата ми. Един въпрос за сигурност, едно момченце, откриващо какво е майката. Той обгръща врата ми с ръчички, а аз притискам това мъничко, 4-годишно момченце близо до себе си и поемам аромата на бебешки сапун и на сладкия му дъх.

Чувам го как пита пак: „Майката на Израел?“ Да, мое прекрасно момче, аз съм майката на Израел и съм абсолютно достатъчна.

Стейси Геньо