Ползите и рисковете на дистанционното обучение

Дистанционното обучение се превърна в изпитание за родителите от цял свят. Имаше и такива майки, които категорично отказаха да се правят на учители и да се включат в него, други с по 2-3 деца на различна възраст откровено признаха, че не могат да се справят с натоварването.

Блогърката Джема Хартли предлага на родителите да погледнат на този период, когато са вкъщи с детето, от позивната страна – като на време не толкова за усвояване на училищен материал, а като възможност то да научи нещо наистина безценно и полезно.

Освен блогър, Джема е и учителка. Самата тя е убедена колко важна е ролята на училището в живота на детето - не дистанционното, а реалното.
Тогава хлапетата са сред връстниците си, общуват с тях, решават реални задачи, справят се конфликти помежду си, градят нови приятелства, а контактът с преподавателите е директен.

Сега обаче, заради пандемията, животът е различен . И Джема съветва родителите да не се съсредоточават толкова на образованието, а да научат децата на по-важни навици.

Ето какво написа тя във фейсбук.

Снимка: фейсбук

А какво, ако

Какво ще се случи, ако тези 2,5 месеца от дистанционото обучение са пълен неуспех?
Много родители се тревожат, че децата им ще изостанат, че няма да усвоят целия материал, че ще пропуснат част от програмата ...
Да, те наистина може да изостанат в училищното си образование ...

Но какво, ако

Ако вместо да „изостанат“, децата преуспеят?
Просто ме послушайте!

Ако те се научат на емпатия, наслаждават се на времето, което прекарват със семейството си, научат се да се занимават и да се забавляват самостоятелно, преоткрият четенето на книжки или започнат да изразяват добре мислите си в писмена форма?

Ако те се научат да се радват на простите неща, например да стоят в градината на двора и да слушат тишината?

Ако те започнат да наблюдават птиците, да обръщат внимание на това, как разцъфват цветята или как след пролетния дъжд, природата се събужда за живот.

Ако това поколение се научи да готви, да организира пространството около себе си, да се грижи за дрехите си или да поддържа ред и чистота дома?

Ако се научи да пести, икономисва и да се задоволява и да се радва и на по-малко?

Ако се научи да планира ходенето до магазина и да прави меню за една седмица?

Ако се научи да цени общите семейни обеди и вечери, споделянето, разговорите около масата как е преминал денят?

Ако се научи да цени учителите, библиотекарите, обществените работници и представителите на „невидимите“ до преди пандемията професии – продавачи в магазин, шофьори, лекари, сестри ... всички, които са били ангажирани и от помощ по време на изолацията.

Ако сред тях израснат лидери, защото са се възползвали от това, че темпът на живот се е забавил и са осъзнали кое е действително важно за тях?

Какво, ако те вече са преуспели?

Постът на Джема събира над 14 000 харесвания и 23 000 споделяния. Повечето коментари я подкрепят. Нейните последователи споделят, е карантината е неистина добър повод човек да прекара повече време със семейството си, да отдели време на малките неща, да се захване и реши това, за което преди не му е стигало време.