Посмейте се със Стоножко и Стокрачко

"Пристигна и едно семейство стоножки, баща и двама сина, които се казваха Стоножко и Стокрачко и не се свъртаха на едно място.

— Винаги ли са така немирни? — запита Лукчо.

— Какво? — отвърна татко Стоножка. — Сега са кротки като агънца. Би трябвало да ги видиш, когато майка им ги къпе: докато мие предните им крака, те изцапват задните, когато започне да мие задните, те изцапват предните. Всеки път, когато ги къпят, отива по един сандък сапун.

Майстор Гроздан запита:

— Е какво, ще им скроим ли едни хубави обуща на малките?

— За бога: сто чифта обуща! Би трябвало да работя цял живот, за да ги изплатя.

— Вярно — каза майстор Гроздан. — Пък и в моята обущарница няма достатъчно гьон и кожа за толкова обуща.

— Вижте кои са най-скъсани, да сменим поне тях.

Напразно Стоножко и Стокрачко се опитваха да не мърдат краката си, докато майстор Гроздан и Лукчо преглеждаха подметките и горниците на обущата.

— На този би трябвало да сменим първите два и освен това тридесетия чифт обуща.

— Тридесетият е още добър — побърза да каже татко Стоножка, — достатъчно е да поправим токовете.

— А на този трябва да подменим последните десет чифта от дясната редица.

Колко пъти съм му казвал да не си влачи краката. Тези деца не ходят като хората. Те само знаят да скачат, да играят, да пълзят. И ето последствията: всички десни обувки се развалят преди левите..."

Джани Родари из "Приключенията на Лукчо",