Празнуваме Деня на народните будители

На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители. В този ден се отдава почит на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал.
Кои са народните будители?
Свети Кирил и свети Методий, Паисий Хилендарски, Петър Берон, братя Миладинови, Петко Славейков, Захари Стоянов, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и още много българи.

Те са помогнали на народа да се събуди от мрака и незнанието. В годините на робство и безправие, народните будители са отваряли очите на българите за светлината на буквите и знанието, за нашето славно минало. Народните будители са светъл пример за нас. Те са ни завещали своята смелост и честност, своята дълбока любов към отечеството.
Денят на народните будители възниква в трудното време на духовна разруха след Първата световна война. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите.
 

История:
Приемат 1 ноември – денят на светеца Иван Рилски за нов, но всъщност добре познат празник. Това се случва на 13 декември 1922 година, когато 19-тото Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците. Предложението за тази промяна е направено от правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. За него и за правителството, на което принадлежи, въвеждането на новия празник се налага поради следните мотиви:
„Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното – бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен.
Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото.
А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна Българя.“