Всеки ден казвам на съпруга си “Благодаря!“

Журналистката и майка на 2 деца Кет Боун разказва защо според нея е особено важно да си благодарим един на друг, дори когато става дума за обичайни, всекидневни неща, на които не отдаваме голямо внимание. Естествено, едва ли някой мъж ще благодари на жена си всеки път, когато тя измие ваната, сготви или изхвърли боклука.

Въпреки това, ако мъжът ми свърши нещо такова, аз оценявам това и му го казвам. Правя го, не защото чувствам, че е свършил част от моите задължения (знам, че те не са само мои). Съвсем не.
Благодаря му за всяка помощ вкъщи, защото така имам още един повод да проявя нежност. Всеки от нас има нужда от това. От един обикновен жест на признателност ни става мило и топло на душата.

При нас има неписано правило. Аз се грижа за спалнята и за кухнята, а съпругът ми е поел „по-мръсната“ работа – мие тоалетната и банята, изхвърля боклука, сменя кошчетата. И аз действително съм му много благодарна, че е ме е избавил от тези задължения.

Точно така както той ми е благодарен, че всяка вечер приготвям нещо вкусно (той е абсолютно безпомощен в кухнята). Това е логично, защото ние сме партньори, а това значи, че всеки се възползва от силната страна на другия за благото на семейството.

И бракът, и родителството не са прости неща, затова, когато мъжът или жената отбелязват приноса на партньора, това е от значение. Създава се чувство, че не сам носиш  целия този товар на плещите си, а заедно сте един отбор.

Усетила съм колко е болно, когато със съпруга ми забравяме да си благодарим. Когато не усещам, че той ме забелязва и, че ме цени, ми е трудно. Става ми самотно и тъжно. И не искам съпругът ми да изпитва такива чувства, още повече, че е толкова просто да му ги спестя.
Естествено е, че не съм идеална.

Понякога не съм особено състрадателна и грижовна към него. Например тази сутрин мрънках, че е забравил да извади чиниите от съдомиялната, а аз вечерта бях сготвила няколко кулинарни шедьовъра. Затова пък не обърнах особено внимание, че по цялата къща се търкалят мръсни дрехи (мое задължение е да пускам пералнята), че сутринта беше нахранил двете деца, докато аз още си пиех кафето и проверявах мейли и служебната си поща. Един от моментите, запазени за моя вътрешен баланс и релакс.
Случват се и такива неща. И въпреки, че не го хваля всяка минута и за всичко, както и той не ме превъзнася всеки път, когато съм измила подовете, всеки от нас е благодарен на другия за помощта. И го казва на глас. Понякога е само усмивка, целувка или „благодаря ти“ - прости жестове, които повдигат настроението.

Не винаги, естествено успяваме да запазим баланса. Мъжът ми работи повече, аз имам доста задължения в къщи и с децата. И ако започнем да мерим кой от нас какъв принос има за семейството, ще ни е по-трудно. Вместо това аз избрах друг подход – да съм признателна на човека, с който искам да споделя живота си. Защото това е от полза и за двамата. За да съм напълно откровена – по-добре е и за самата мен.

Мона Василева