Жените с типаж "надежда"

"Жените с типаж „надежда“ могат да се фиксират в децата и мъжа, като отхвърлят Азовите желания и цели. Желанието на другите замества техните. Стават обсебващи, меланхолични, хистерични.

Най-големият им страх е, че децата ще пораснат и ще трябва да напуснат дома, за да следват своя различен път. Това може да ги направи по-обсебващи и с подсилено чувство за вина, опасяват се да не натоварват другите с търсене на помощ. Могат да спрат да се грижат за себе си и да засилят търсеното удоволствие през храната или да залепват за семейството. В Сянката си са склонни да стават хипохондрични, привличайки по този начин внимание, грижа и това им дава илюзията, че държат контрола.

Преживявайки се несъзнателно като жертва, са склонни да казват на децата си: „Живота си дадох за вас... Няма нищо по-важно от вас... Живея заради вас, ако ви няма, защо да ме има мен... Искам да ви помагам и нищо друго не ме интересува... Аз ви мисля най-доброто...“. Това е доста обсебваща и създаваща зависимост обич. Децата на такъв тип жени се чувстват в капан между чувството за дълг и отдаденост на родителя и правото да са отделени и свободни, без да изпитват вина за това."

Из новата книга "Възможно щастие" на психолога Магдалена Ангелова