Защо да кърмя - 10 лични причини

Христина Янева-Хедра представи своята книга „Всичко за кърменето” в няколко града по повод глобалната инициатива за насърчаване, подкрепа и защита на кърменето миналата година.

Тя обяснява как бременността подготвя тялото за кърменето, какво се прави, ако в началото процесът не се случва по обичайния начин (напр. при цезарово сечение или раздяла на майката с бебето), достатъчна ли е коластрата, колко мляко е нужно на детето, как родилката да се справи с проблеми със зърната, прекомерно наддаване на бебето, какви са удобните пози, анатомията на засукването…

Откъс

Никой никога не ме е питал защо всъщност да кърми. И това е нормално – също както никой не пита защо всъщност трябва да се влюбва. Кърменето, както и влюбването, не е нещо, което „трябва“ да се направи – „трябва“ предполага мислене и причини, убеждаване от страна на разума. Понякога те може да свършат работа, за да преодолееш вътрешните си противоречиви емоции и да си дадеш шанс да започнеш или да продължиш въпреки трудностите. Но ако погледнеш в ретроспекция, не точно разумът е това, което дава отговора на въпроса защо кърмиш.

Когато хвърлиш поглед назад, първите седмици обикновено са тъмна мъгла от дискомфорт, болки и притеснения. Вместо прекрасното време за общуване, в което галиш пухкавата главичка на гърдите си, а бебето се взира в очите ти с нямо обожание, реалността по-скоро ти поднася измъчена йогистка поза, в която ти, плувнала в пот, се опитваш някак да наместиш детето и ръцете му по такъв начин, че да може да стигне до гърдата и евентуално да засуче… някак, знам, че не е перфектно, но, моля ти се, Боже, нека да захапе както и да е, за да може този рев да спре поне за малко.

Всъщност може би някъде там, в последните минути, когато малкото чудо вече спи, обгърнало с ръчички гърдата и поразхлабило акуловата си челюст, се промъква едно такова усещане, странно приличащо на дълбоко удовлетворение и желание просто да останеш така и да се наслаждаваш… стига само да можеше да си позволиш да го усетиш сред вече нахлуващите притеснения покрай дългия, емоционално и физически из-тощителен процес, наречен „Как-да-отделим-бебето-от-гърдата-без-да-го-събудим“.

Но някой незнаен ден неусетно идва и този момент, в който наистина имаш времето – в който галиш пухкави пръстчета, а бебето ти се смее насреща с уста, пълна с мляко. Тогава вече знаеш защо всъщност кърмиш, макар да не можеш да го облечеш в думи.

Не защото бебето ти е умно (с тази майка и без кърменето щеше да е такова, съмнява ли се някой) и не защото можеш с гордост да носиш розовата панделка „От любов към живота“, понеже активно профилактираш риска си от рак на гърдата – съвсем не.

Знаеш, че продължаваш да кърмиш и тогава, когато бебето ти напук на всяка статистика е в болницата с бронхиолит. Бориш се като грешен дявол да поддържаш млякото, докато минат болките в ушичките му при ушна инфекция и отново може да суче с желание.

Със сигурност не мислиш за липсващата си менструация, докато кърмиш – и не се умиляваш от факта, че яйчниците ти са здрави и защитени. В идеята, че бебето ти е здраво (поне през повечето време) и че правиш нещо полезно за околната среда и за всички бедни експлоатирани крави, безспорно има много привлекателни моменти, които със сигурност ти импонират на интелектуално ниво – и които вероятно би споделила в телевизионно интервю по темата. На тема ползите за таткото хич да не те зачекват… ползите за него безспорно са безчислени, нали ти вършиш (от теб да мине – почти) цялата работа около детето.

И ако не кърмиш заради ползите (които реално въобще не са ползи – кърменето е норма, а не някаква специална бонус формула за вечно здраве), тогава защо?

Защото те кара да се чувстваш много силно жена.

И защото прави живота ти по-лесен.

Защото ежеминутно ти доказва и без изследва-ния, че си различна емоционално и физически, като реакции и усещания.

Защото няма нужда някой да ти го демонстрира научно, за да знаеш, че бебе на гърдите се обича по-лесно и се игнорира по-трудно.

И защото ти дава тези магически моменти, в които наистина плашещо силно усещаш точно колко обичаш детето, което заспива на гърдите ти.

Защото е красиво – и защото неусетно как в един момент наистина е станало удоволствие. Не точно физическо (тези нощни кърмения… а никненето на зъбки…) – но определено удоволствие.

Заради общуването. Заради яркото усещане за любовта, която тече между двамата, в този малък, личен ваш свят. И заради игрите и закачките на вече порастващото кърмаче.

Заради усещането, че си незаменима – плашещо и възторгващо едновременно.

Заради малките неща.

Просто заради това, което чувстваш.