Открива се не само в рибата. Микрочастици от този материал остават и след обработката на някои продукти
Пластмаса в храната.
Снимка: Shutterstock
Наличието на пластмаса в околната среда, причинено от нейната универсална употреба и неефективността при нейното изхвърляне, се превръща във все по-сериозен проблем в световен мащаб, алармират учени и специалисти.
Този материал, който при дегенерация в продължение на десетилетия, има способността да се „разпрашава“ в почвата и водата, като по този начин навлиза и в храните, които консумираме. И в крайна сметка попада в нашите тела.
Микрочастиците пластмаса, за съжаление, все по-опасно достигат и се настаняват на нашите маси. Но в кои храни се срещат най-много, за да опитаме да ги избягваме, поне доколкото е възможно? Статия на CNN прави преглед на тревожната и така важна тема, която едва наскоро мобилизира научната общност.

Изследване с микроскоп.
Снимка: Shutterstock
Учени и лекари алармират тревожно: микропластмаса е открита в белите дробове, в тъканите на майката и плода, в майчиното мляко и в кръвта. Звучи наистина плашещо, но какво се прави по този въпрос, за да бъде този ефект максимално популяризиран и хората предупредени? Доскоро много малко изследвания проучваха как тези полимери могат да повлияят на органите и функциите на човешкото тяло и оттам - на здравето.
Проучване от март 2024 г. обаче установи, че хората, при които са открити частици микропластмаса или нанопластики в артериите на шията са два пъти по-застрашени да получат инфаркт, инсулт или да умрат от каквато и да е внезапна причина през следващите три години, отколкото онези, които нямат такива „примеси“ в телата си.
Според експерти, нанопластмасата е и най-тревожната и сериозна опасност за съвременния човек и неговото здраве. За пластмасовото замърсяване на телата се заговори наскоро. Причините да бъде то така опасно се крият във факта, че малките частици могат да нахлуят в отделни клетки и тъкани в основните органи, потенциално нарушавайки клетъчните процеси и отлагайки химикали, нарушаващи ендокринната система.
Във февруарско проучване, публикувано в Environmental Research, изследователите са проучили повече от дузина хора, които признават, че често са консумирани протеини, включително говеждо, скариди, пилешки гърди и хапки, свинско, морски дарове, тофу и няколко алтернативи на месото на растителна основа. 90% от животинските и растителните протеинови проби са се оказали положителни за микропластмаси. В телата на участниците в проучването са открити малки фрагменти от полимери, които могат да варират от по-малко от 5 милиметра до 1 микрометър.
Изследването е установило също така, че панираните скариди съдържат най-много пластмаса, средно над 300 парченца на порция. На второ място са хапките на растителна основа с по-малко от 100 частички на порция, следвани от пилешките хапки. Най-малко замърсените протеини са тези, съдържащи се в пилешките гърди, следвани от свинските котлети и тофуто.
След сравняване на резултатите с данните за потреблението, учените са изчислили, че средната експозиция на възрастните американци на микропластмаса може да варира между 11 000 и 29 000 частици годишно, с очаквана максимална експозиция от 3,8 милиона микропластмаси годишно, което звучи доста стъписващо. За съжаление, сходно е положението и в други страни по света, тъй като полуфабрикатите стават предпочитани от домакинствата, заради бързото приготвяне през седмицата, когато времето все повече не достига.
За съжаление, вегетарианците също не са защитени. Плодовете и зеленчуците могат да абсорбират микропластмаси през корените си и да пренасят химическите фрагменти в стъблата, листата, семената и плодовете на растението.
Според проучване, публикувано в Environmental Science, ябълките и морковите са сред най-замърсените откъм пластмаса плодове и зеленчуци с над 100 000 микрочастици на грам. Най-миниатюрните парченца са открити в морковите, докато най-големите са присъствали в марулята, която е и най-малко замърсеният зеленчук по принцип.
Тези два продукта също не за застраховани от наличието на пластмаса. Солта например, може да бъде пакетирана с пластмаса. Проучване от 2023 г. установи, че едрата розова хималайска сол, която е толкова популярна в последните няколко години, се добива от земя, която съдържа най-много микропластмаса в световен мащаб. На второ място е друга полезна сол – черната, а на трето е най-масовата - морската (едра и фина). Друго изследване от 2022 г. проучва захарта, отчитайки я като един от продуктите, които „излагат сериозно хората на тези микрозамърсители“.

Чай в пакетче.
Снимка: Shutterstock
Торбичките чай, изработени от найлон и полиетилен терефталат (PET), освобождават милиарди микропластмаси в напитката и все още не е известно дали и колко вредни могат да бъдат те за човешкото здраве. Проучване, проведено в Канада, в университета Макгил в Монреал, чиито резултати са публикувани в списанието Environmental Science and Technology на Американското химическо дружество, обяснява, че при преминаването на водата през само едно пакетче чай стимулира отделянето на приблизително 11,6% милиарда частици микропластмаса и 3,1 милиарда нанопластмасови парченца.
Оризът също е под наблюдение. Проучване на университета в Куинсланд установи, че за всеки 100 грама (това е едва половин чаена чаша) консумиран ориз хората абсорбират три до четири милиграма пластмаса. Броят на частиците нараства до 13 милиграма на порция инстантен ориз. Според изследователите е възможно да се намали замърсяването с пластмаса с до 40%, ако преди употреба просто измием добре ориза. Това също така помага за намаляване на арсена, който също може да присъства в този продукт.
И на финала: учени наскоро сигнализираха за опасни частици във водата, продавана в пластмасови бутилки. Според проучване от март 2024 г. само един литър вода съдържа средно 240 000 пластмасови частици от седем вида пластмаса, включително нанопластмаси.
Деси Тодорова по материали от EcoCentrica
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари