Обновява ли се човешкото тяло на всеки 7 години?

Сто процента сте чували този невероятен факт: човешкото тяло се обновява на клетъчно ниво на всеки седем години. Колко хубаво звучат тези страхотни научни факти...

За съжаление, страхотните научни факти повечето пъти изобщо не са факти, следователно не са научни, което значи, че със сигурност не са страхотни, пише Обекти. bg. Но защо този забавен факт е толкова погрешен?

Що-годе достоверно

Подобно на много забавни „факти“, той се основава на реалността, но е опростен до степен, в която се превръща в измислица, която звучи хем вълнуващо, хем що-годе достоверно – и това е причината да не спираме да го повтаряме.

Помните ли забавния факт, че човешкото тяло съдържа десет пъти повече бактериални клетки, отколкото човешки? Оказа се, че не е вярно.

Това мит циркулира от 1970 г. насам, и се основава на един странен, усукан факт, хвърлен в научна статия и цитиран в много научни доклади до съвсем неотдавна, пише Science Alert. Тъжната истина, която трябва да приемем, е че не всичко, което четем, дори в рецензираните научни публикации, е факт.

В организма ни непрекъснато умират и се регенерират клетки. Но скоростта, с която се обновяват, зависи от функцията на клетките.

Ето един забавен факт: клетките в стомаха и червата, веднага щом си свършат работата – например пилешките крилца да бъдат обилно заляни със стомашна киселина – само след ден-два се изхвърлят навън.

Кожните клетки, които стоят на предна линия, за да ни защитават от патогените в околната среда, се лющят на няколко дни, но се сменят напълно на всеки няколко седмици – може би следващия път без пъпки?

Като говорим за гадни възпалени неща, един вид бели кръвни клетки, наречени неутрофили, които работят като бърза помощ в имунната система, живеят само по няколко часа, преди да умрат и да бъдат изхвърлени под формата на гной в раната ви.

Костните клетки също се обновяват, но за да се регенерира скелетът, са нужни десет години.

Едни се обновяват, други – не

Някои видове клетки постоянно се обновяват, други по-бавно, а има и такива, които не се обновяват никога. С каквото се раждате, с това оставате за цял живот.

Мускулните клетки например са доста трайни. Особено тези на сърдечния мускул. Кардиомиоцитите се обновяват с 1% на година, преди да навършите 20 и още по-бавно след това. В края на един дълъг живот човек остава с повече от половината от клетките, с които е роден. Всички яйцеклетки също са налични още от раждането.

Грижете се добре за зъбите си. Оказва се, че не можем да произведем повече зъбен емайл от това, с което разполагаме.
Някои неврони, като например тези в мозъчната кора, никога не се обновяват. Това е причината все още да не можем да обърнем развитието на болести като Алхаймер и Паркинсон.

Откъде знаем всичко това?

Изглежда доста трудно да разберем колко дълъг е животът на всяка клетка? Оказва се, че знаем заради войната. Подводните ядрени тестове по време на Студената война отделят огромно количество радиоактивен материал в атмосферата под формата на въглерод-14.

Този радиоактивен въглерод се комбинира с кислорода, за да образува въглероден диоксид, който се абсорбира от всяка жива тъкан, включително вашите клетки и ДНК. И тъй като клетката не обновява своята ДНК през целия си живот, равнището на въглерод-14 в нея си остава едно и също от възникването до смъртта ѝ.

Тъкмо този факт даде възможност на учените да открият, че можем да определим възрастта на дадена клетка, измервайки концентрацията на въглерод-14 в нея. Известно ни е колко въглерод-14 е имало в атмосферата преди ядрените експлозии, и знаем, че неговите равнища спадат оттогава насам.

Например, ако баба ви е родена преди да са започнали ядрените опити, ДНК в невроните на мозъчната ѝ кора не съдържа изобщо въглерод-14. Знаем, че тези клетки са стари и не са били подновени. От друга страна, нейните кости, кожни и кръвни клетки ще показват различни равнища на въглерод-14, което може да ни даде представа колко често се обновяват тези клетки.
Поне едно добро нещо да излезе от тези ядрени опити.