Детето е злоядо

Проблемът е познат на две трети от родителите. Детето седи на масата пред пълната чиния и твърдо заявява: „Аз такова не ям!“. Няма значение какво сте сготвили – то категорично отказва дори да опита. Всяка майка може да даде някакво предложение как да реагираме и какво да кажем. Малко са обаче полезните ходове.
Когато детето е злоядо, всяко сядане на масата е изпитание за семейството и се превръща в дуел с думи. Какво може да пробвате – ето няколко съвета от книгата на “Интуитивното хранене“ на Ивлин Трибол и Елис Реш публикувани от 7ya.ru.

1. Не повтаряйте непрекъснато на детето да яде. Бунтът и съпротивата ще отслабнат, ако престанете. Гладът е силен стимул. И по някое време, когато огладнее, е много вероятно то само да си поиска храна, особено, ако няма мощна психологическа причина да се съпротивлява. Повярвайте, отношението на вашето дете към храната ще се промени и то ще задоволи глада си. Затова обаче е нужно време. То трябва да усети, че не се шегувате, когато му говорите, че отстъпвате и го оставяте само да взема решения за храненето си.

2. В разговорите с детето за предстоящите градивни промени му дайте да разбере, че вие много го обичате, че му вярвате и, че постъпвате правилно като се опитвате да давате насоки какво да яде. Каже му, че сте купили ново ръководство, защото се тревожите, че не яде правилните храни, но че виждате, че то не се възползва и като че ли от новите ви познания няма особен смисъл.

3. Споделете с него нещо любопитно, което и вие наскоро сте открила: че то има вродени познания, как да се храни правилно. И затова смятате да го оставите само да решава колко и какво точно да яде. Вие ще готвите за него и ще му предлагате различни храни. Негова задача е да „слуша“ тялото си. Нека то го съветва колко да яде и само да следи как се чувства, след като е изяло тези продукти.

4. Уверете го, че повече няма да се тревожите и да страдате за неговото хранене, защото вярвате на новата информация, която сте научили.

5. Детето вероятно ще остане подозрително - бъдете готова. То ще се радва, че натискът “яж - това, не яж – онова“ е отслабнал, но няма да е убедено, че ще удържите дадената дума. Но колкото повече време минава, без да му правите обичайните забележки, ще се убеждава, че борбата е към своя край. А вие ще усетите, че има промяна. Детето ще почне да яде повече и съотношение между храните-боклуци и полезните, ще се промени в полза на здравословните.

Родителите, които са влезли в битка заради храненето, трудно ще излязат от сражението. Трябва обаче да опитат. Защото явно силовите методи, които са прилагали, не дават резултат.
Добре е да пробват нов подход – да изградят здраво отношение на детето към собственото му хранене.

Мона Василева