7 неща, които ми се ще да знаех за възстановяването от секцио

Втората ми бременност завърши с цезарово сечение и макар че се опитвах да се подготвя, събирайки колкото се може повече информация, все пак имаше някои неща, за които ми се искаше да знам повече – като например възстановяването. За всяка жена преживяването е различно, разбира се, но ето идея какво може да очаквате след операцията, пише Мария Барияро.

1. Трябва да го карате полека

След секциото съпругът и майка ми се грижеха за мен през цялото време, гледайки сина ми и вършейки домашните задължения. Дори го завиваха вечер в леглото, а това беше любимото ми нещо. Така че, естествено, нямах търпение да се върна към нормалното си ежедневие и да докажа, че все още мога да се справя с всичко. Като започвах да се чувствам по-добре в първите две седмици, започнах да правя неща, които не трябваше, като например вадене на чиниите от миялната, опит да вдигна коша с пране и тичане насам-натам с по-голямото ми дете. Макар че бях изрично предупредена да не ги правя, бях сигурна, че мога. Грешка!

Научих по трудния начин, че преработването на тялото, когато то не е готово за това, само може да те отдалечи от целта ти и се оказа, че прекарах много повече време в леглото, възстановявайки се от опитите да докажа своята подвижност. Вместо това, почивката и даването малко по-полека, щеше да ми позволи да си стъпя на кракато по-рано.

2. Възстановяването може да е трудно и за по-големите ви деца

За мен това беше най-трудната и най-неочакваната част от възстановяването. Казаха ми да не вдигам нищо друго освен новороденото си бебе. Но аз имам син на година и половина вкъщи, който нетърпеливо очакваше завръщането ми. И в допълнение към това, че не пращаше от щастие за новото си братче, беше особено нещастен, че не мога да го държа. Той не можеше да разбере защо и, в резултат на това, стана студен и враждебен към мен. Чувстваше се все едно вече не искам да прекарвам време с него. Наистина не го очаквах.

Дори и в най-смелите си очаквания не съм си представяла, че връзката ни ще пострада. Плачех всеки ден, разтревожена, че отношенията ни никога няма да бъдат такива, каквито бяха. За щастие, всичко се върна към нормалния си ход, щом си възвърнах силите и можех да вляза в ритъм с него.

3. Болкоуспокояващите не са ви враг

След 4 часа, прекарани относително без болка, на третия ден от цезаровото си сечение бях сигурна, че съм минала най-трудното и скоро ще се върна към старото си Аз. Имаше някаква болка, но не е нещо, което една супермайка не може да понесе. Е, не ми отне много време, преди да осъзная, че спирането на болкоуспокояващите беше лоша идея. Събудих се посред нощ, около 8 часа след последната ми доза от лекарството, превиваща се от болка. Дори не можех да се протегна за бутилката, която беше на нощното шкафче, защото болката беше неописуема.

Ще ми се да знаех, че не трябва да оставям болката да си проправи път до нетърпимо ниво, преди да взема хапче.

4. Обсъждането на изпражненията ви се превръща в нещо нормално

Поне за няколко дни. Преди да си тръгнете от болницата, сестрите искат да са сигурни, че отделяте газове и имате нормална перисталтика. Така че ще задават някои много директни въпроси за вътрешностите ви и какво се случва в тях. Първоначално бях притеснена да отговарям на някои от тези въпроси, обикновено не обсъждам перисталтиката си с абсолютно непознати (очевидно). Но ако има нещо, което научих, след като вече имам две деца, то е, че трябва да оставите гордостта си на прага на болницата.

5. Смехът не е най-доброто лекарство

Когато бях в леглото, бавно възстановяваща се от болезнената ми операция, прекарах доста време в скролване из фейсбук и гледане на смешни YouTube видеа, за да минава времето. Много бързо ми стана ясно, че смехът, докато се възстановяваш от цезарово сечение, е горе-долу като да те намушкат в корема. Имах чувството, че шевовете ми се разкъсват (не се разкъсваха, но със сигурност се усещаше по този начин).

Най-доброто, което можете да направите, когато почувствате, че ще се засмеете, ще се изкашляте или ще кихнете, е да сложите възглавница върху шевовете и да я притиснете към себе си. Наистина помага за болката. Тази информация щеше да е добре да знам предварително.

6. Къпането сама е сложно

Може би преди не сте изпускали сапуна под душа, но, гарантирам ви, ще го изпуснете, ако се възстановявате от секцио. Освен ако с вас няма някой в помещението да го вдига, вземете си сапун на въженце или лесна за боравене бутилка с душгел. Да се навеждате, за да вдигнете сапуна, няма да е възможно за едно известно време. А през първите един-два душа след операцията? Вероятно партньорът ви ще ви мие от коленете надолу.

7. Кървенето може да не е каквото очаквате

Извинявам се за живописните подробности, но следродилното кървене след секцио ме изплаши до смърт. След като родих естествено имах „нормално” кървене. А сега беше поне два пъти повече! През първия ден, когато сестрата дойде да смени превръзката ми и видях количеството кръв, се паникьосах и я питах дали е нормално, или съм прокървила. Тя се засмя и ме увери, че всичко е наред. Следродилният „цикъл” продължи, както ми се стори, цяла вечност (макар че всъщност беше едва няколко седмици), но лекарят ми ми каза, че всичко е абсолютно нормално. Трябваше да изпратя съпруга ми до магазина, за да ме зареди със суперабсорбиращи превръзки.

Разбира се, макар че е обичайно кървенето по време на раждане да е два пъти по-силно при цезарово сечение, отколкото при естествено раждане, после нещата са горе-долу еднакви – някои жени ще имат повече кървене след цезарово, а други след вагинално раждане. Така че просто бъдете готови, че нещата може да са доста по-различни от предния път.