Има начини и е важно да преодолеете страха и стреса, за да не останат те травма за цял живот
Снимка: Shutterstock
Има малчугани, които се разтреперват като есенен лист пред вратата на зъболекарския кабинет и отказват категорично да седнат на стола. За отваряне на заключената с пет ключа уста да не споменаваме. Много често този страх остава за цял живот и дори като възрастни те изпитват притеснение от посещението при зъболекаря, поради което често отлагат това максимално във времето и нерядко губят някой зъб, за който вече е станало твърде късно да бъде спасен.
А има и деца, които отиват с удоволствие и не се страхуват ни най-малко от онзи ужасен, жужащ звук на машинката, от който човек настръхва. Нали сте виждали през зооклиниките как някои стопани буквално влачат към вратата кучетата, които са забили здраво нокти в земята, докато други домашни любимци радостно махат с опашка и изпадат в див възторг при срещата с ветеринарите. Е, същото е и пред зъболекарския кабинет.
Как да подготвим детето за първата му среща със зъболекаря, така че да не му остане травма за цял живот?
Снимка: Shuttertsock
Кога да го заведем за първи път
Няма общовалидни правила, но е прието да го заведете при детския зъболекар 6 до 12 месеца след появата на първото зъбче. Това е важно, защото специалистът ще ви даде и ценни съвети относно правилното миене и хранене, използването на залъгалки, никненето на зъбите, почистването на цялата уста, за да се предотврати появата на кариеси по млечните зъби. Макар и по млечните, те са не по-малко болезнени и неприятни. Подобно на възрастните, децата трябва да посещават профилактично на всеки 6 месеца зъболекарския кабинет, за да се следи състоянието на зъбите.
Как да го подготвим за срещата
Не обещаваме да е лесно, но може да намалите до минимум негативните емоции. Първо правило – не говорете, че отивате на зъболекар, а подгответе детето за среща с човек, който има много интересна професия, лекува зъбите, а в кабинета му има страшно много непознати, интересни и забавни машинки (ясно е, че не са забавни, но ако ги представите по този начин, детето ще ги възприеме като такива).
Ако е възможно, планирайте сутрешен преглед, тъй като тогава мъниците не са уморени и са по-малко капризни.
По принцип децата, дори и по-големите, се страхуват от непознатото. Ще им помогнете, ако предварително им дадете максимално информация за зъболекаря и неговия кабинет, което ще ги направи по-подготвени и съответно по-малко стресирани. Обяснете защо е важно да се посещава редовно зъболекар, разказвайки забавни истории, дори и да са леко преувеличени. Опитайте да създадете приятно вълнение от предстоящата среща.
Какво трябва да знаят родителите
Нормално е да имате съмнения и притеснения. Не се срамувайте да питате за всичко зъболекаря. И не забравяйте, че вашите емоции от посещенията ви в такъв кабинет, няма как да бъдат еднакви с тези на детето ви. Ако вие сте изпитвали страх и продължавате да се страхувате, не е задължително същото да изпитва и детето ви и трябва да се постараете да не му го предадете. Родителите са длъжни да оказват морална подкрепа, като в случая запазят спокойствие, докато са в стоматологичния кабинет. Децата много лесно разбират тревогите им и лесно биха се притеснили, ако усетят напрежение.
Снимка: Shutterstock
На зъболекаря се казва абсолютно всичко
Още при първото посещение го запознайте с медицинската история на детето (ако има нещо специфично разбира се), дори да ви се струва не по неговата специалност. Също така да опишете характера на детето, за да е подготвен. За специалиста е важно дали то е упорито, притеснително, обича да провокира или лесно се плаши. Наблюдавайте как реагира детето на стола и ако нещо ви притесни (все пак познавате малчугана по-добре), кажете на зъболекаря.
Някои поведения могат лесно да се предвидят, на базата на съответната възраст. Ето какво евентуално да очаквате:
10-24 месеца. Някои деца могат да се ядосат, особено когато ги поставите на стола и ги накарате да стоят неподвижни;
2 години. 2-годишният е склонен да казва „Не“ много често, така че принудителният преглед не е полезен в тази възраст. Използвайте нежни думи и дори наградки, за да го накарате да отвори уста и стои мирно. Така помагате и на зъболекаря;
3 години. Тригодишните са все още незрели, но имат много енергия и физическа сила, която са склонни да използват, когато се почувстват притиснати и изпаднат в ситуация, която не е по вкуса им. Така че внимавайте, децата са непредсказуеми и могат да пострадат;
4 години. Повечето деца трябва да могат да стоят на стола и без наличието на родител наблизо. Все пак напомнете на зъболекаря, че детето изпитва определени страхове, и успокойте малчугана, че всичко ще е наред.
По материали от Mamma sto bene
Важно е да придържате детето още при първите му стъпки, но го правете правилно.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари