Как се лекува детският запек

Стомашните проблеми безпокоят често децата в първата годинка, когато стомашно-чревната система все още е недостатъчно развита, но запек може да се появи и в по-голяма възраст, като причините за това състояние понякога трябва да се търсят и в областта на психологията.

Гастроентерологът Алексей Парамонов обяснява пред letidor.ru какви видове запек има при децата в зависимост от възрастта и как да се справим с проблема.

Кога може да се говори за запек

При големи хора или пораснали деца и тийнейджъри говорим за запек, когато  изхождането по голяма нужда е три пъти в седмицата или по-рядко, придружено е с болезнени спазми и дискомфорт в коремната област.

При бебетата е важна не толкова честотата на изхожданията – тя варира широко, а по-скоро плътността на консистенцията и това дали ги боли.

Честотата на изхождането при деца до 1 година може да бъде от 5 пъти на ден до веднъж – два пъти седмично. Ако бебето се чувства добре, няма необичайно подуване на корема, ако не го боли и ако изпражнението е меко и излиза лесно, значи всичко е наред, детето е здраво и няма нужда от лечение.

Ако бебето се храни само с майчино мляко, е голяма вероятността да ходи по голяма нужда по-рядко – веднъж-два пъти седмично. Това се случва, когато млякото се усвоява и абсорбира много добре.

Цветът на изпражнението може да бъде от светложълт до тъмнозелен и се определя от степента на преработка на билирубин, който се отделя от жлъчката. Да се лекува цветът на изпражнението е абсурдна идея.

Кога обаче казваме, че кърменото бебе има запек?

Ако изпражнението е плътно, твърдо, като маджун, ако коремчето е подуто и детето крещи при натиск отгоре,  когато плаче в момента на изхождането – такава ситуация не бива да се оставя без внимание. В най-тежките случаи кърмени деца могат да развият непроходимост на червата и да се наложи спешна операция.

Причина за запек при новородените

Основна причина в най-крехката възраст– ако не става дума за редки тежки наследствени заболявания - е функционалната незрялост на чревната система при току-що родени деца. Вътрешностите им още не са се научили да придвижват съдържанието към изхода и изхождането е трудно.

Разбира се, тук не става дума за дисбактериоза (състояние, при което се променя състава на микроорганизмите, обитаващи червата) – тя не играе роля в този процес.

Лечение

Често с възрастта запекът отшумява, положителен ефект нерядко дава захранването с плодови и зеленчукови пюрета. Но ако това е недостатъчно, е нужно да се назначат слабителни репарати.

За децата в тази възраст се използват предимно очистителни или лаксативни средства.

Запек при деца над 2-годишна възраст

Към 2-3-годишна възраст може да се яви така наречения функционален запек, който често е на психична основа. 

Достатъчно е веднъж дете на тази възраст да преживее случаен запек, свързан с особености в храненето, обезводняване или невъзможност да отиде до тоалетна извън дома. И ако изхождането е болезнено, малкото се страхува болката да не се повтори и решава да стиска и задържа ситуацията. Така следващото изхождане става още по-болезнено.

Социализацията, съпътстваща тази възраст, може да утежни обстоятелствата. На детето може да му е некомфортно да ходи в тоалетната в детската градина и да търпи до вкъщи. Но червата са устроени така, че ако позивът се потиска редовно, рефлексът за изпразване на дебелото черво се забавя.

Снимка: Guliver / iStock

Изпражненията се задържат, стават твърди и в тази ситуация може да настъпи феномен, при който запекът се комбинира с принудително отделяне на течна част на фекалиите. Този феномен се нарича енкопреза, като в основата лежи фекална утайка - плътната част от изпражненията е в ректума, а около нея се увива течната част и се отделя свободно.

Детето не може да контролира този процес, а наказанията и порицанията само го стресират повече и задълбочават проблема.

Борбата с функционалния запек започва с диета – детето трябва да пие достатъчно течности, в дневното меню задължително да има плодове, зеленчуци, каши, киноа.

Лекарствените препарати в конкретния случай трябва да препоръча специалист, но нерядко е нужно допълнителна консултация с детски психолог, който би помогнал да се преодолее страхът от дефекация, а също и да се анализират психоемоционалните проблеми.

Те могат да бъдат реакции към семейни неблагополучия или такива в детските общности. Наличието на подобни проблеми може да утежни запека и да го направи хроничен. Нерядко хора, които не са получили адекватна медицинска психологическа помощ в детството, са пациенти на гастроентеролозите и като възрастни.